Спрямо януарското им проучване ГЕРБ увеличава преднината си от 2% на 4.5%. Данните показват, че оставката на Бойко Борисов е довела до консолидация сред привържениците на партията и повишаване на мобилизацията им за гласуване.

Така от "Алфа рисърч" опровергават с цифри скандалното изследване на МБМД, според което ГЕРБ събира 30% подкрепа, а БСП само 16 на сто.
След като няколко дни защитаваше данните, въпреки острите критики в бранша, вчера шефката на МБМД Мира Радева обяви, че се разграничава от публикацията във в. "Преса".

Според изследването на "Алфа рисърч" при БСП има негативен тренд и поне за момента тя не извлича електорални дивиденти от социалното недоволство. Дори бележи спад с 1.5% спрямо януари, като мобилизира само твърдите си симпатизанти, но не успява да прибави нови.

Данните показват още, че лидерите на ГЕРБ и БСП също губят част от подкрепата си. Борисов влиза в предизборната кампания с 25% доверие срещу 44% недоверие, а Станишев - съответно с 20% на 48%.

Сред партиите най-силен ръст бележи "Атака" – от 1.9% на 5.5%. ДПС запазва в общи линии позициите си (4.8%). Тенденцията обаче е на спад в подкрепата му спрямо парламентарните избори през 2009 г.
"Движение България на гражданите" на Меглена Кунева също губи привърженици (от 5.6% на 3.9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-то Народно събрание.

 

Две политически сили – ДСБ-"Единство" (1.8%) и НФСБ (1.6%) на създателя на СКАТ Валери Симеонов са с най-голям потенциал да атакуват 4%-та бариера, особено при по-ниска избирателна активност.

Така, ако изборите бяха днес, при около 55-57% избирателна активност (3,6 млн. души) ГЕРБ би могъл да достигне около 35-38% от действителните гласове, БСП – около 30%, "Атака" и ДПС по около 10%, а ДБГ – 4-5%. От това дали и други политически сили ще преминат бариерата и съответно, какъв ще бъде "бонусът" от преразпределението на гласовете на останалите под чертата партии, ще зависи каква коалиция ще се формира и до колко устойчиво би било следващото управление и парламент. За разлика от предишни избори обаче, когато имаше вълна на надежда към новите партии и кампанията не беше от водещо значение, сега точно тя ще е определяща както за позициите на големите, така и на по-малките политически сили, анализират социолозите.


Протестите

Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват, а това може да предизвика редица изненади по време на кампанията.

Въпреки утихването на протестите в страната и появилите се разцепления в редиците на гражданските движения, 55% от анкетираните одобряват изцяло "гласа на улицата", а 38% - частично. 36% декларират готовност да излязат на протест. Внушително мнозинство от 92% застава зад искания с икономическа насоченост.
Много по-нисък (20%) е делът на онези, които подкрепят разнопосочните политически искания. Респективно, протестни партии, които поставиха в центъра на посланията си икономическите проблеми, отбелязват електорален ръст, за разлика от онези, които заложиха на политически акценти.

 

Служебният кабинет

Усилията на президента по съставянето на служебното правителство и нормализирането на ситуацията се оценяват позитивно. Към момента Росен Плевнелиев е най-одобряваният политик (32% положителни оценки срещу едва 19% отрицателни), запазвайки позициите си отпреди политическата криза. Разпуснатото 41-во Народно събрание си отива с 9% одобрение и 60% неодобрение за цялостната си дейност.

Очакванията към служебното правителство и премиера са по-скоро резервирани. Един от всеки петима е убеден, че кабинетът ще успее да стабилизира ситуацията в страната. Служебният премиер Марин Райков е непознат за огромното мнозинство от избирателите - 74% изразяват неутрално отношение към него в първите седмици от работата му, 17% - положително, а 9% - отрицателно. Към момента кабинетът получава подкрепа предимно от дясно-центристки избиратели, докато отношението на левите и радикално настроените е преобладаващо негативно.

От "Алфа Рисърч" уточниха, че проучването е регулярно и е проведено в периода 22-27 март сред 1050 пълнолетни граждани. Изследването няма външен възложител. Реализирано е със собствени средства на агенцията и е публикувано на нейната интернет страница.