Поредицата “Сказания за Владетелите от Династията Дуло” се състои от пет книги: ”Една Прекрасна Легенда за Авитохол”, ”Завръщането на Ирник в България”, ”Покръстването на Кубрат”, ”Сага за Младия Аспарух. Принцът от Разсъмването” и ”Императорът с Отрязания Нос и Българският Цезар”. Всяка от тези книги разказва за един важен период от историята на българската държава в зорите на нейното съществуване.

В “Една Прекрасна Легенда за Авитохол” се описват събития от една много древна епоха (вторият век преди новата ера), когато  България е била управлявана от почти митичния владетел Авитохол, от отгледания от сърна родоначалник на династията Дуло. По време на неговото управление става първото преселване на българи в районите на Северен Кавказ и Южна Украйна от околностите на планината Памир в Централна Азия. Някои детайли относно публикуването могат да бъдат намерени в http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10670&lng=bg

В “Завръщането на Ирник в България” се описват събития от епохата, когато българите са водили тежка борба с хуните. Ирник, единственият наследник на владетелската титла, е изпратен като заложник в двора на Атила, където е осиновен от хунския предводител и е наречен Ернах. Изпращането му при хуните е цената, която трябвало да бъде заплатена за да запазят българите своята самостоятелност. След смъртта на Атила, младият Ирник трябвало да бъде доведен в България. Това е една изключително трудна задача, която изисква върховни усилия и голяма изобретателност. За изпълнението на тази важна задача се разказва във втората книга от поредицата.

В “Покръстването на Кубрат” се описват събития от втората декада на седмия век, когато малкия Кубрат е бил заведен в Константинопол и покръстен там. Кубрат е първият български владетел, за който със сигурност се знае (това събитие е документирано в няколко средновековни хроники), че е бил християнин. Причините за покръстването на Кубрат и трудните препятствия по пътя му от България до столицата на Източната Римска Империя се разказват в тази книга. Както империята, така и българската държава изживяват трудни години през този период. Римският император трябвало да води борба на живот и на смърт срещу авари и срещу многократно по-силните перси. Българите трябвало да отстояват правото си на съществувание срещу тюрки и авари.

В “Сага за Младия Аспарух. Принцът от Разсъмването” се разказва за титаничната борба на българите, предвождани от Аспарух, която е била водена за да се спре на нашествието на хазарите на запад. Това е било една наистина отчаяна и много героична битка за оцеляване на българската народност. Всички привърженици на братята на Аспарух (Баян, Котраг, Алцек и Кубер), а тези привърженици съвсем не са били малко, малодушно са взели решение да се откажат от тежкия двубой със силния враг и да търсят други места за живеене. Историята е наказала жестоко тези хора за тяхното предателство. Те отдавна са престанали да носят името българи. Аспарух, Принцът от Разсъмването, е трябвало сам да се справя с огромните проблеми и е успял да направи това по възможно най-добрия начин. Някои детайли могат да се прочетат и в интервюто дадено за Българско Национално Радио (http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/Kniga%20za%20mladia%20Asparuh.aspx). Някои детайли относно публикуването могат да бъдат намерени в http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10532&lng=bg

В “Императорът с Отрязания Нос и Българският Цезар” се пресъздават някои събития от началото на осмия век, които са се случили по времето на Тервел, когато България става една от трите най-силни държави в тогавашния свят. Българския владетел бива провъзгласен за Цезар на Римската Империя. Тази титла е била изключително престижна по това време, почти равна по значение на императорската. Но докато на външните фронтове Тервел жъне успех след успех, на вътрешния фронт започват постепенно да назряват големи проблеми в отношенията между християни и последователи на старата българска религия. Било е съвършено необходимо да се положат много усилия в борбата за запазване на вътрешната стабилност в огромната държава населена с много народности, където самите българи изповядват все още предимно своята стара религия, но мнозинството от поданиците на кана-субиги Тервел са християни. Българският Цезар се справя блестящо с тази изключително тежка задача. Виж също статия за тази книга във вестник „Труд”. Някои детайли относно публикуването могат да бъдат намерени в http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10616&lng=bg

От горното описание става ясно, че в поредицата “Сказания за Владетелите от Династията Дуло” са описани деяния на пет ранни български владетеля: Авитохол, Ирник, Кубрат, Аспарух и Тервел. Всеки от тях е извършил подвизи, за които може с пълно право да се твърди, че са уникални, славни и неповторими.

Авитохол е започнал преселението на българите от Централна Азия в Европа, като по този начин едновременно е спасил тези, които са го последвали, от неминуемото загубване на народностната им самоличност и е преселил българите по-близо до големите огнища на европейската цивилизация.

Ирник е заздравил българската държава след смъртта на Атила, за което говори факта, че даже и владетелят на могъщата персийска държава е бил принуден да се съобразява с намеренията на българите преди да се реши да започне походи срещу други съседни държави.

Кубрат става първият християнски владетел на България, получава престижната римска титла Патриций на Империята, издига се като една от най-образованите личности на своето време, извоюва пълна независимост за българите от авари и тюрки и основава ”Старата Велика България”.

Аспарух спира настъплението на хазарите на запад, завоюва римски територии на юг от Дунав и премества центъра на българската държава в бившата римска провинция Долна Мизия, като по този начин приближава още повече българите до Римската Империя, най-културната държава през седмия век.  

Тервел помага успешно на един римски император (Юстиниан ІІ) да си възвърне титлата, бива провъзгласен за Цезар на Империята, нанася тежко поражение на арабите, принуждава ги да вдигнат обсадата на Константинопол и спира завинаги техните стремежи да продължат директно нашествието си на запад. Не само съдбата на България и Римската Империя, но и съдбата на цяла Европа нямаше да бъде същата, ако арабите бяха успели да превземат най-големия и най-богатия град в тогавашния свят. Затова Тервел е единствения български владетел, за който с пълно право може да се твърди, че е оказал решително влияние върху съдбата на цяла Европа.

От казаното по-горе става съвършено ясно, че поредицата “Сказания за Владетелите от Династията Дуло” е една епопея за забравени или полузабравени но много славни страници от древната българска история и за пет от най-заслужилите и най-могъщите владетели от един много ранен период, които по един или друг начин за допринесли за спасяването на българската народност и са издигнали управляваната от тях държава до едно от най-високите нива за епохата, в която са управлявали страната.

Някои сведения за книгите от поредицата “Сказания за Владетелите от Династията Дуло”, които са вече публикувани от книгоиздателство “ТРУД”, могат да се намерят в http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=622287,  http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1181266 и http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10670&lng=bg .