По онова време в града не е имало духов състав, който да се използва за тържествени случаи, затова се е налагало да се търси такъв от вън - Шумен, Варна и други населени места от страната. Това доказателство научаваме от в. „Сеяч”, Варна, бр. 3 от 01.04.1896 г. Там се твърди, че във връзка с провеждания в Добрич конкурс по земеделието и скотовъдството през май 1896 година, „шествие, провеждано от военната музика, изпратена по случая тука /Добрич б.а./… към 9 часа сутринта пристигна пред павилиона… и зае приготвеното й място”.   

За съществуването на местна духова музика може да се говори едва през 1902 г. Информационните средства съобщават, че тържествата в града са организирани с участието на местна духова музика. По-богата информация има в източниците от 1903 г. От тях научаваме какъв е профилът на състава, къде свири, какво е заплащането на музикантите и т. н. Според тогавашния печат „в града ни свири всяка вечер една много добре сформирана цивилна музика”. Цивилната духова музика, която се е подвизавала по онова време в Добрич и дълги години е обслужвала града, има голям дял за постепенното навлизане на музиката в бита на местното население. Главна заслуга за това има капелмайсторът Марин Христов Чакъров. В началото на миналия век той събира около себе си музиканти, чийто брой е варирал от 5 до 15 души и „свири по кръчми, сватби, именни дни, градски тържества, при политически събития” и други. Гостува в Балчик, Каварна и селата около Добрич. Участниците в оркестъра не претендират да са професионални музиканти. Заплащането им става от частни лица и от общината. През 1907 година /и по-късно/ Общинският управителен съвет взема решение да се заплати възнаграждение на музикантите. Ето откъс от решението: „След един молебен в църквата „ Св. Георги” градската музика, състояща се от 10 человека, свири през целия ден в разни страни на града. Съветът реши… да им заплати 50 лева възнаграждение в лицето на капелмайстора Марин Х. Чакъров от град Добрич.” Подобни решения се вземат по най-различни поводи: важни дати свързани с нашата държавност, молебени, шествия, народни тържества, градински увеселения, юнашки игри… 

Духовата музика се използва и като средство за авторитетност и представителност на различни партии в града. В навечерието на Балканската война в един от броевете на в. „Добруджа” четем „…след спечелване на изборите във втората избирателна колегия, една група избиратели около 300 души, начело с музика, направиха овация на стария народняшки ветеран Димитър Д. Попов в дома му.” Друго съобщение гласи: „Празникът на прогресистите продължи доста дълго под звуците на градската музика”.                       

Със започването на войните и присъединяването на Южна Добруджа към кралство Румъния /1913 г./ духовият оркестър преустановява дейността си. Румънците създават своя военна духова музика и концертите, които изнасят пред българското население, имат чисто пропаганден характер. Възраждането на български духов оркестър в Добрич води началото си от 1928 г. Неин инициатор и създател е известният учител, български гражданин от чешки произход - Йосиф Душек. Оркестърът, който ръководи той, се радва на голяма популярност и обич сред българското население, като поддържа и повишава националното му самосъзнание в годините на робството. След Йосиф Душек с това дело се заема друг учител по пеене – Величко Величков. През 1942 г. наред с ученическата духова музика функционира и военна, сформирана към 46-и пехотен полк и ръководена от професионалния музикант, капелмайстора Тодор Димитров. Неговият труд като педагог и диригент дава обилни плодове. През 1949 г. на национален преглед в София той печели първото място. През 1963 г. след закриването на симфоничния оркестър е създаден духов оркестър с диригент Иван Стоянов. Под неговото ръководство оркестърът свири 30 години и завоюва големи постижения, като продължител на една десетилетна традиция. От 1993 г. диригент на оркестъра е Стоян Монов, който наскоро чества своя юбилей.