ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна?

ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там.

Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното – норвежкото общество морално деградира.

Обаче тогава все още не знаех това – а бях чувала само, че стандартът на живот в Норвегия бил най-висок в света.

Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип – по прогресивен датски образец, наречено “Ридерсанд”, т. е. “школа за рицари”. В сравнение с нормалната образователна система норвежките училищни програми са като за умствено изостанали. Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било “срамно”. Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето. Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.

Литература – няма.

История – няма.

Физика – няма.

Химия – няма.

Естествознание – няма.

Има природознание, наричат го “обзор”. Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война. Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика.

Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен “доматена супа”, от тези сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини – храна веднъж седмично.