ВТОРИ ЮНИ

Денят със гръм вратите си разтваря.

Буботят канари, буботи пръст.

Изгрява Втори юни в календара.

Издига Ботев силния си ръст.

До нас са люде знайни и незнайни,

отвърнали на робството със "Не!"

Изчезнали, стопили се в безкрая.

Поклон, Българийо, на колене!

Могила си ти, болка си голяма.

Със сълзи меси дълго своя хляб.

Скръбта ти по размери равна няма.

Не ден, не два - със векове бе в трап.

Какво ли не споходи твойта стряха.

Бе прицел на бандит и на апаш.

Че кой ли тебе, майко, не те яха.

Възсяда те, седла те чужд и наш.

Високо свети в тебе тази дата.

Като голяма кървава звезда.

Че дала си курбан за свободата

ти не едно, а хиляди чеда!