Те са се окачвали на стените в булчинската стая преди сватбата, разказа Сабри Исмаилов, от читалище „Мевляна-2012". Показани бяха мъжка татарска носия, характерна за добруджанските татари, които са потомци на кримските, както и моминска турска носия в зелено, която се е носела в деня на сватбата. Изложбата представи музикални инструменти - сас, дайрета и др., фино изработени на ръка кърпи, вретена, накити, броеници, домашни съдове. Особен интерес представлява софрата, около която на земята е сядало семейството. Тя бе отрупана с различни характерни на турския етнос ястия - кавърма, топчета, баклава, халва....

Интерпретация на характерния символ на турския етнос лале направиха деца под ръководството на Мария Попова - учител по изобразително изкуство в СОУ "Свети Климент Охридски". Учениците изработиха плочка по образец - оригинална плочка от Истанбул, с която се облицоват джамиите. Успяха да видят характерните елементи на това стилизирано лале, както и преобладаващата синя гама. Изработиха броеници, като разбраха, че това не е колие или огърлица. Децата оцветиха една каруца по впечатления на разказа на Йордан Йовков "Песента на колелетата". Те имаха възможността да творят на предоставена  автентична дървена каручка. 

Жени представиха турски национални носии. Сред тях бе и Гюлхан Вейсел - зам.-кмет на община Добричка и председател на читалище "Мевляна-2012". Тя бе с носия, която се е обличала преди сватбата, в деня на къносването. НДТ