В продължение на повече от 50 години проф. дин Петър Тодоров – един от утвърдените специалисти по нова и най-нова история на България – свързва неразривно своята научна дейност с миналото на Добруджа. В качеството си на автор на дванадесет монографии, а също на  множество студии и статии, посветени на тази сложна и многоаспектна проблематика, той има неоспорим принос за нейното проучване от обективни позиции.

Със своята книга, издадена с финансовото съдействие на община град Добрич, проф. дин П. Тодоров се изявява в нова светлина. Като използва умело художествените средства на литературата, авторът представя политическите превратности, сполетяли Южна Добруджа от 1913 г. до началото на 20-те години на ХХ в. През този хронологически отрязък от време волята и духът на южнодобруджанци са поставени на сериозни изпитания, предизвикани от окупацията на техния роден край от Кралска Румъния след края на Междусъюзническата война. Наложеният със сила антималцинствен, стопански, политически и културно-просветен режим поставя с особена острота въпроса за запазване на българското самосъзнание на нашите сънародници. Последвалото освобождаване на Добруджа от румънска власт през есента на 1916 г. и нейната повторна окупация от северната ни съседка през 1919 г. извежда на преден план належащата необходимост от появата и развитието на добруджанските националноосвободителни организации. В тях участват дейно много наши земляци, проникнати от разбирането да отхвърлят чуждото владичество от заробената си земя и да я възвърнат към майката родина.

Ръкописът на проф. дин П. Тодоров, отразяващ с вещина посочените драматични събития от новата и най-новата история на Добруджа, се състои от девет части: „Птици прелитат над Балчик”; „Нахлува болшевизмът”; „Ковата”; „Дончо”; „Букурещ – заговорът”; „Варна”; „Очите на хората”; „Гранична бразда”; „Мечта за мъж”.

Безспорно достойнство на изложението е неговата историческа достоверност, която е обусловена основно от две причини: през своя половинвековен професионален път на водещ учен проф. дин П. Тодоров е анализирал системно и задълбочено огромна част от архивната документация, посветена на тези значими събития от историята на Добруджа в ново време; освен това, като добруджанец /роден е в с. Житница през 1934 г./ той е очевидец, а в известен смисъл и потърпевш от наложения денационализаторски режим от Кралска Румъния в родния му край.

В контекста на общата положителна оценка за представената книга е наложително да се подчертае, че проф. дин П. Тодоров извайва съвършено образите на цяла галерия добруджанци, посветили младостта и живота си на борбата за освобождението на своята българска земя от чуждата власт. Сред тях личат имената на д-р Кръстьо Раковски, д-р Петър Вичев,  Димитър Дончев /Доктора/, Дочо Михайлов и много други. Това заключение се отнася в пълна мяра и за събирателния образ на „обикновения добруджанец”, чиято житейска философия изключва системното и брутално посегателство от страна на румънската власт върху утвърждаваните в продължение на столетия изконни български национални ценности – любовта към родината, любовта към родния език, безрезервната привързаност към земята и семейството.

 Непременно бих искал да изтъкна завладяващите описания, направени от автора, на природните красоти на редица населени места в Южна Добруджа –  град Добрич, град Балчик, град Каварна, на селата Оброчище, Кранево, Рогачево, Дебрене, Ваклино, както и на Батовската долина.

Новата книга на проф. дин П. Тодоров ще предизвика интерес не само сред специалистите от областта на хуманитарното знание, но и сред много любознателни читатели с широка общоисторическа култура, отнасящи се с внимание към богатото историческо минало на Добруджа.

Проф. дин Велико Лечев – Великотърновски университет          „Св. св. Кирил и Методий”