Повече от половин век научният интерес на проф. дин Петър Тодоров е неразривно свързан с историята на Добруджа. Тази искра на родолюбие е предал и на сина си гл. ас. Кънчо Тодоров. Авторите ни предлагат в книгата си задълбочено научно изследване на овчарството в Добруджа. В исторически план в подзаглавието е фиксиран сравнително кратък отрязък от време – около два века, но в изследването се прави обзор на овцевъдството от самото му появяване по Добруджанските земи, засвидетелствано още от преди 8 000 години.

Разгледани са всички страни от ползване на продуктите на овцевъдството като биомаса – месо и мляко за храна във всичкото им разнообразие; кожа и вълна – за облекло и предмети на бита; стопанското му значение – за размяна и търговия до бита и душевния живот на овчарите, семейно-родовите и обществените им отношения. Вещите на овчаря са натоварени с богата символика: знаците по гегата символизират овчарството, в мелодията на кавала навярно има отглас от древноорфическата символика. С вълшебните мелодии на кавала овчарят побеждава самодивата, олицетворение на злите сили в природата.

Проследено е отглеждането на овцете през различните периоди от време, които съпътстват живота на хората от домашното им отглеждане през махленското (общоселищно) отглеждане, номадското и полу-номадско (чергарско) до чифлиците и къшлите с тяхното социално-икономическо значение и пазарна ориентираност. Не е пренебрегнато дори и подобряването на породите овце и многообразието им – случайно и целенасочено подборно. Анализирана е промяната в числеността на овцете в зависимост от политическите събития и обществени стълкновения на територията на Добруджа.  

Книгата е обогатена и придобива значение на интердисциплинарно изследване с приложените сравнителни таблици с прабългарски рунически знаци от археологически източници съпоставени с дамгообразните знаци по ушите на овцете и дава възможност за проследяване движението на прабългарите и разпространението на обичайните практики от Монголските степи до Добруджа, както и сравнението им със знаците на глаголицата и кирилицата. Авторите отделят подобаващо внимание и на имущественото и социално разслоение на населението и конкретно хората, чиято професия е трайно свързана с отглеждането на овце. Особено внимание е отделено и на Котленското къшларство – познато и популярно понятие, свързано с трайното движение и преселване на население от котленския край в Добруджа.

Задълбоченото познаване и увлекателно представяне на проблематиката на овчарството в Добруджа, както и ползвания огромен изворов документален материал и изчерпателно цитирания научен апарат, увеличава неимоверно много достойнствата на книгата. Тя би задоволила интересите както на широката читателска аудитория, така и взискателността на тесните специалисти.

Борис СПАСОВ