Димитър Димитров -

 - Г-н Димитров, кое му е хубавото на българското село? И защо Вие предпочитате да живеете там?

- Много е вярно, че камъкът си тежи на точното място. Живял съм в Добрич и Каварна, но съм си родом от Бранище. Кое е хубавото да живееш на село ли? Най-хубаво е към 7-8 часа да дойдеш. Аз ще поливам доматите, ти ще ми се обадиш и аз с маркуча ще си измия краката на някакъв камък. Ще скъсам един топъл домат, като взема да го режа, той ще се спука. Не мога да го сравня с градския живот - да отида до пазара да взема два домата.

- А кое му е хубаво на село Бранище специално?

- В село Бранище има много млади хора, почти няма къща, в която да няма млади. Това, че се близо до града и сме на главен път ни прави по-привлекателни. Нямаме проблем с транспорт за Добрич, нямаме проблем с електрозахранването. Едва ли има друго село с трима-четирима доставчици на интернет. Много важен момент е, че стандартът на живот в Бранище е почти изравнен с града. Нямаме ограда на селски имот, която да е от оградна мрежа. Всеки се стреми нещо по-добро, по-показно да направи. Има мирно съжителство между различните етнически групи, има и турци и роми, 90 процента са българи. Друго хубаво е, че всеки сам си върши работата. Съществува вътрешно селска съседска конкуренция - всеки гледа нещо по-добро да направи - дали в градинка, дали извън двора си, дали в самата къща. Дори и като личност - да се обръсне, да се подстриже. Има някаква конкуренция между хората, което е добре. В Бранище не се говори за политика. Хората коментират и стачки и протести, но да заемат конкретна позиция, че тази политическа сила е по-добра от другата аз не съм го чул.

Много им помагаме на хората. Има имоти на стари хора, няма как да си почистят тротоара - ние им помагаме. При една снежна виелица първият път, който се затваря, е Добрич-Албена. Но пътят Добрич-Бранище никога не е бил затворен. Имало е моменти, в които хлябът не може да бъде доставен, но "Метро" е на 3 километра. Когото и да накараме - отива и носи две каси хляб.

- Има ли хора, които живеят в Бранище, а работят в Добрич? Разкажете за придобивките - за детската градина, читалището.

- По-голяма част от хората живеят в Бранище и работят в Добрич. В селото има детска градина, конкурентноспособна дори и на детски градини от Добрич - като сграда, като подготовка на децата е много добра. Има и деца, които ходят в Добрич на детска градина, което за мен е неприемливо. В Бранище е едно от най-добрите читалища - "П. Р. Славейков-1942". Дейността му е доста развита. Има група за автентичен фолклор и танцова група. Добри са и имат много участия. В танцовата група са много млади хора - от 10 до 32-33-годишни. Няма празник, който да не е отбелязан, включват се и млади, и стари, нито по пол се делят, нито по етнос. В края на април се проведе Открита фолклорна дискотека с участието на танцьори и от други села. Събраха се 199 танцьори, а публиката - огромна. Отзоваха са се на поканата ни без да се ангажираме с някаква финансова част. На много групи отказахме, защото нямаше къде да се съберем. Това означава, че хората ни уважават. Беше разкошно. Ще стане традиционно, догодина ще бъде на стадиона.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА