Знаци от наследството на Йордан Йовков чертаят литературна карта в Добрич по проект, финансиран от оперативната програма "Регионално развитие", съобщава БТА.

Откъси от произведения на класика на българската литература с неговия подпис водят туристите по бележити места. "Кои са тез, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ?" - редовете от "Вълкадин говори с бога" са изписани върху метална табела под стария бор до дома-паметник "Йордан Йовков". Възстановеният розариум в градския парк "Свети Георги" посреща посетителите с възклицанието на Люцкан: "Роза! - говори Люцкан. - Бяла! Любов, която въздиша." Страници от "Последна радост" са запечатани върху метален знак и край къщата-музей на писателя: "Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше в характера и в самата фигура на Люцкана... Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никаква видима причина". В двора на къщата, в която Йовков се венчава за младата учителка Деспина Йовкова през 1918 година, вече е поставена бронзова фигура на неговия герой, така както го описва - с бомбе и редингот, а в ръката държи кошница. Край новата чешма на градския площад друг надпис пренася атмосферата от "Чифликът край границата": "На едната страна на мегданя се редят магазини, напреки - малки кафененца и адвокатски кантори, а насреща е околийското управление. До него, малко по-нагоре има чешма".
Знаци от "По жицата", "Песента на колелетата" спират туристите и пред паметника на разказвача по главната улица и край храма "Свети Георги", информира още БТА.

В рамките на проекта "Йовковият Добрич - съвременна туристическа дестинация", който ползва ресурс от 3 602 000 лева, се подготвя нова експозиция за писателя, съобщиха от Регионалния исторически музей. Вече са обновени музейни обекти, свързани с живота и творчеството на класика, а скоро туристите ще могат да ги посетят и по веломаршрути. НДТ