Черноморският комплекс "Албена" очаква около 3-5 на сто ръст на броя на туристите през новия сезон спрямо миналото лято. Повече ще бъдат летовниците от Русия, Румъния, Германия, гостите от Скандинавските страни ще са колкото през миналия сезон, но с добра прогноза за развитието на този сектор от пазара през следващите години. Това съобщи изпълнителният директор на "Албена" АД Красимир Станев пред журналисти във ваканционното селище. По думите му българските туристи вероятно ще отбележат спад от 10 на сто

-      Г-н Станев, какви са Ви очакванията за този сезон в това твърде интересно и динамично време?

-      Сезонът ще бъде добър. Той започна и вече е почти стигнал до разгара си. Във всички случаи като брой туристи ще се движим като миналата година или малко повече  - в рамките на 3 до 5 процента. Във финансово отношение, може би, резултатът на „Албена”            АД ще е малко по-лош в сравнение с миналата година.

-      Министерство на туризма или заместник-министър, какъв е Вашият коментар?

-      По-добре би било да има министерство на туризма. Целият бранш го иска това нещо, но след като е решено да няма, какво може да се направи. Губим от това, като че туризмът вече в България е достигнал до такава степен на развитие, която изисква качествено нова организация. За съжаление до момента тя не се проявява. Разбира се, една нова структура като министерство, не е задължително да гарантира появата й, но е предпоставка да се получи. В противен случай ще си останем разпокъсани, индивидуални, неорганизирани. Бих казал, почти непознаващи се играчи на туристическия терен. Липсва ни звеното, което да ни сплоти, да ни обедини, да създаде наистина тази атмосфера, която да доведе до нови инвестиции, до ново качество, до нови пазари, до още по-смели решения. Светът е страшно напред, а ние се движим страшно бавно. Моето мнение, като човек от бранша, искам още утре да имаме министър на туризма, който да започне да работи, да приемаме планове, програми, да ни посетят, да споделим проблеми. Мога да кажа, че Албена не е посещавана от министър на туризъм от години или зам.-министър, който отговаря за туризъм. Официално при нас не са идвали, от което ние губим, защото като голям курорт си имаме проблемите, които бихме желали да поставим на внимание за да бъдат решавани. Туристическият бранш е в много голяма степен разединен, разпокъсан, казвам не само географски и физически, а и стопански и икономически. Обединението липсва. За да бъдем силни в международен аспект, трябва да бъдем много здрави и хомогенни като туристически предприятия в самата държава. А това без действен министър, колкото и да са действени браншовите организации, не може да стане. Всички ние воюваме и имаме нужда от това. Какви са ни очакванията - естествено, че много териториални проблеми имаме проблемите по организацията е експлоатацията на плажните ивици. В планинските курорти съществуват проблеми с концесиите на пистите, чувам. Снабдяването с вода, пречиствателни станции, инфраструктура, отношението ни с енергопреносните предприятия. Един огромен проблем, който при нас десетилетия е подценен, това е подготовката на млади специалисти, на нови кадри на изпълнителско, на средно изпълнителско равнище. Нашите професионални училища зациклиха изключително много. Продължава изтичането на специалисти към чужбина. Ние нямаме никаква възможност да реагираме. Т.е. като най-бедна държава на България й изтичат специалистите, но трябва да се решава този проблем, аз не виждам как се решава в нашия бранш - туризма. Нужна ни е и малко по-голяма координация в нашата външнотърговска политика - там сме също абсолютно разпокъсани, неорганизирани и старите болести от рода на реклама в чужбина, организацията на трафика в курортите е страхотен проблем. Защитата на потребителите от незаконни търговци, в това число слагам и медицински лица, които извършват нелегално медицинска дейност. Ежедневно се сблъскваме с псевдолекари или лекари, които нямат право да оперират на наша територия, които извършват дейност, защото е печеливша. А този, който отговаря, е нашата фирма, но не можем да контролираме този процес.

-      До каква степен несигурността, политическата конюнктура и протестите оказват влияние?

-      Туристопотокът е инерционна маса и конюнктурата в страната в момента не се отразява, а по-скоро би могло това да повлияе догодина или по-догодина. Сега не може да повлияе, ние вече подписваме договори за догодина. Естествено, колкото е по-стабилна държавата, е по-добре, но средноевропейския турист не се интересува колко е стабилно правителството. Това. Това, което става в София, в големите градове, не влияе на това, което се случва на плажовете. Западните туристи са дошли да почиват. Те нямат отношение към нашата политическа действителност. Нито имат рецепти за излизане, нито участват в тези процеси. Не бих казал, че това влияе по някакъв начин.

-      Откъде са най-много туристите това лято?

-      Руснаци, румънци, българи и германци.

-      Има ли отлив при българите?

-      При българите в момента има лек отлив – с около 10 процента по-малко в сравнение с миналата година. Скандинавците са на нивото на миналата година. Там перспективите ни са добри. В момента подготвяме едно ваканционно селище на „Бялата лагуна” за скандинавски туристи за догодина. Ако това се реализира, ще бъде много успешно.

-      Провокирате туристите с новооткритата библиотека. Какви са очакванията Ви за безплатната библиотека на плажа?

-      Като историческа даденост и възможности за медицински туризъм и културен туризъм са огромни, о точно този софтуер трябва да влезе в действие, за да разберат туристите, че не идват на едно диво място, което само мечтае за техните долари и евро, а биха могли също да извлекат много големи ползи, научавайки нови неща за тази територия, за един народ, за една древна култура. Провокираме ги с библиотеката. Мисля, че ще бъде успешна. Бих я препоръчал да се направи на всички по-големи места в България, за да можем да имаме самочувствието, че говорим с интелигентни хора по интелигентен начин.

-      На Вас остава ли Ви време за четене и какви автори предпочитате?

-      Наскоро четох една интересна книга на индийски автор, който пише за индийските противоречия. Казва се „Индия на аргументите”, която разкрива една страхотна култура. Ние правим опити да се доближим до тази държава туристически. Наскоро при нас бе кинематограф от Индия, с който говорихме да се направи  художествен филм на територията на Албена, който да се показва по индийските кина. По принцип, предпочитам художествена литература – и българска, и чужда. Естествено, чета Йовков.

-      Вие лично кой книга бихте оставил в библиотеката на плажа, за да я четат и другите?

-      Две книги в голяма степен са оказали сериозна роля в моя живот. Когато бях много малък, това беше „Евгения Гранде” на Балзак. И, може би, една автобиография на Рокфелер за неговия живот. Бях екскурзовод в „Русалка”. Грубо-казано си я взех без да питам. Времената тогава бяха такива, че, когато я прочетох идеологически не бях съгласен с нея. Там се говореше, че капитализмът ще победи социализма, защото при социализма липсва системата на интересите. Оказа се, че се оказаха прави. Може би, тази книга до някаква степен ме отвори към капитализма.