На 10.05.2000 г. в землището на с. Безмер, община Тервел, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство – резач за метали, той е отнел от владението на „ВиК” ЕООД – Добрич, стоманени тръби от недействащ водопровод с дължина 19,4 метра и тегло 6 940 кг на стойност 7 986,40 лв., представляващо големи размери. На 12.05.2000 г. в същото землище, по същия начин е отнел стоманени тръби с дължина 17,7 м и тегло 6 320 кг на стойност 7286,40 лв., представляващо големи размери. На 15.05.2000 г. от същото място и по същия начин е отнел 20,5 м стоманени тръби от недействащ водопровод с дължина 20,5 и тегло 7320 кг на стойност 8439,24 лв., на 19.05.2000 г. той е отнел 14,10 м стоманени тръби от същия водопровод с тегло 5040 кг на стойност 5804,55 лв., на 20.05.2000 г. още 16,60 м стоманени тръби с тегло 6310 кг на стойност 6833,72 лв., на 21.05.2000 г. – 17,80 м тръби с тегло 6370 кг на стойност 7327,73 лв. и на 26.05.2000 г. – 53,70 м тръби с тегло 19200 кг на стойност 22106,68 лв., представляващи големи размери.  

            С деянията са били откраднати общо 159,3 м стоманени тръби с тегло 57 500 кг на стойност 65 784,72 лв.

            Недоволен от присъдата на Районен съд – Тервел, Георги Христов я обжалва чрез своя служебен защитник с искане да бъде намелен размерът на определеното му наказание. Адвокатът му изтъкна пред съда, че в продължение на 13 години, през които се е развивало наказателното производство, подзащитният му не е извършил друго престъпление и бил съдействал на разследващия орган. Посочва се, че тръбите са били изоставени и никой не полагал грижи за тях. Същевременно Христов е правил опити да търси собственика на тръбопровода, за да закупи тръбите. С тези аргументи защитникът иска да бъде изменена присъдата като наложеното наказание се намали и изтърпяването му се отложи с изпитателен срок.

            Окръжен съд -  Добрич, съобразявайки се с оплакванията в жалбата, изразените от страните становища, събраните по делото доказателства и мотивите на атакувания съдебен акт, прие, че жалбата на Христов е неоснователна. Въззивният състав прецени, че първата инстанция законосъобразно е допуснала провеждането на съкратено съдебно следствие и по този ред е определила наказанието, като е намалила с 1/3 първоначално определеното за първите шест деяния наказание 3 години лишаване от свобода, а за седмото – 5 години лишаване от свобода, и е постановила, той да изтърпи общо наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода.

            Окръжен съд – Добрич, намира за неоснователни направените искания и възражения в жалбата. Съдебният състав обръща внимание, че Христов е бил привлечен като обвиняем на 18.12.2001 г., а на 04.11.2005 г. е напуснал пределите на страната. По тази причина прокуратурата е спряла разследването срещу него и го е възобновила на 09.05.2008 г. На два пъти в хода на това производство Христов е бил обявяван за общодържавно издирване. От тези факти съдът прави извод, че по негова вина досъдебното производство не се е развивало повече от 2 години и половина. Това поведение мотивира въззивния съдебен състав да приеме, че той е проявил недобросъвестност като обвиняем.

            Окръжен съд –Добрич, установи също, че от привличането му като обвиняем през 2001 г. до 2013 г. той не е извършвал други престъпления. През май 2012 г. прокуратурата е разделила досъдебното производство срещу Христов от това срещу друг обвиняем и е изготвила обвинителния акт по неговото дело. Съдът намира, че периодът от извършване на деянията през май 2000 г. до произнасянето на присъдата за тях през  март 2013 г. се явява изключително дълъг, извън разумните срокове за водене на едно досъдебно производство. Съдът отчита това като смекчаващо вината обстоятелство.

            Съдържанието на деянията и техните последици обаче се коментират от съда като изключително значими. Окръжен съд – Добрич, акцентира, че Христов си е позволил при пряк умисъл да открадне с цел да се облагодетелства водопровод, макар и недействащ през май 2000 г. Вещта, на която е посегнал, се явява обществено значима, тъй като е предназначена да обслужва част от територията на община Тервел и на Република България. Затова в нанесените от него вреди не се включва само и единствено стойността на откраднатите тръби, но и средствата, които трябва да даде държавата за изграждането на нов водопровод. Окръжен съд – Добрич, приема, че със своите деяния подсъдимият е нанесъл вреди на неопределен кръг от хора, които биха могли да се водоснабдяват чрез този водопровод, и се налага да се харчат пари на гражданите за изграждане на нов такъв.

            Тази степен на засягане на обществения интерес прави деянията му особено тежки и не може да се приеме наличие на превес на смекчаващи вината му обстоятелства, смята Окръжен съд – Добрич.

            С тези аргументи въззивният съд намери наложеното му от Районен съд – Тервел, наказание за справедливо и потвърди обжалваната присъда.

            Решението на Окръжен съд – Добрич, е окончателно.

09.07.2013 г.                                                Пресслужба Добрички окръжен съд