Според легендите, дългият около 800 км магически маршрут, който започва от малкото френско селце Сен Жан Пие-дьо-Пор, минава точно под Млечния път и като негова проекция на Земята отразява звездната енергия. За най-достойни се смятат тези, които извървят Камино пеш. Данте, който също става пилигрим, нарича всички, извършили това поклонение, „единствените истински поклонници”.

Владина Цекова е сбъднала своя мечта, да измине пътят до Сантяго де Компостела - Ел Камино. В момента изложбата със снимки от това пътешествие обикаля България и гостува в Двореца в Баелчик. Ето както разказва тя:

-      Какво представя изложбата „Камино”?

-      Изложбата представя моето пътуване по Ел Камино  до Сантяго де Кампостела. Това са 800 километра, изминати пеша с раница на гърба като всички пилигрими. Разказала съм в снимки това, което ми се е случило, защото  не всичко на света е материално, а мен духовното повече ме привлича. За първи път изложбата бе показана в София , след това обиколи доста градове. Щастлива съм, че сега съм в Балчик и тя е представена в Каменна зала на Двореца.

-      Защо решихте да предприемете това пътуване?

-      Аз съм нещотърсач, оприличавам се на Пипи Дългото чорапче. Търся духовното, интересните неща. Реших да предприема това пътуване след като прочетох  книгата «Камино» на Шърли Маклейн. Поканих приятелка. Това е прекрасен път, който показва много чудеса. Мислиш да някого и го срещаш, мислиш за нещо и то се случва. Ще Ви дам един пример. По време на пътуването нас природата ни хранеше. Ядяхме къпини, ябълки, круши, дори коприва. Както си вървяхме, с моята приятелка си говорехме, че не сме яли малини. След половин час, на един масичка виждаме малини, а на табелка пишеше: «Заповядайте, ако желаете, да хапнете малини. Ако решите, може да пуснете едно евро». Ето това показва, че нещата, за които си мислиш, се случват, това е законът на привличането. По този път сетивата се обострят. Счита се, че Кампостела е проекция на Млечния път и черпи енергия от него. Ние се доближаваме до Бог и той до нас. Всичко това описвам в книга, която пиша. Надявам се до есента да е готова.

-      За колко време изминахте Ел Камино? 

-      Обикновено този път се изминава за 30 дни. Ние извървявахме по 25-35 километра на ден. Само един ден вървяхме 40 километра. Изминахме го за 27 дни, защото, когато разказах на моята спътничка, че Сантяго де Кампостела е близо до Португалия, тя предложи да извървим по-бързо пътя, за да можем да отидем до Португалия, където аз съм била няколко пъти.  После отидохме до Финистере - т. нар.- края на света. Тук, според традицията и както повеляват легендите, човек изгаря нещо от вещите си и пречистен от грехове и всичко лошо продължава в живота. Поздравленията, които чувахме и изричахме бяха „Буен Камино”.

-      Кога осъществихте това свое пътуване?

-      От 15 юли до 19 август 2011 г.

-      Има ли интерес към Вас, към изложбата Ви?

-      Не очаквах, че ще има толкова голям интерес. Пътувайки, желанието, което имах бе, че трябва да има повече българи, които да изминат Ел Камино. Много често в албергите, които са нещо като туристически спални или хостели, специално за пилигрими, казваха, че за първи път срещат българи. Искаше ми се повече българи да изживеят това, което се случи с нас. Впоследствие, след като аз се завърнах и разказвах, представят изложбата, бях канена в много медии, хората се запалиха. Започнаха да ме търсят и да ме питат. Миналата година 30-40 българи изминаха Ел Камино, вдъхновени от мен. Получавам много благодарности, писма от хора, за които съм била вдъхновителка. Животът е много кратък, за да го измерваме в дребни неща, в материалното. Много ми е важно да живеем в светлина.

Разговаря Станислава Кръстева