Репортерската ми задача не беше шега работа - трябваше да се въплътя в... стриптийзьорка и да разбера всички тайни на тази необикновена професия. Обадих се в няколко известни нощни заведения и доста бързо се натъкнах на желаещи да ме огледат и може би да сключат договор с мен. Тръгнах за срещата с надеждата, че трите години в школата по танци не са отишли напразно...

Оглеждат ме дибидюс гола

Нощен клуб, служебният вход. “Отивам на кастинг” - съобщавам важно на гарда в камуфлажни дрехи. “Ами успех!” - добродушно се ухилва пазачът с вид на мутра и ми показва откъде да мина.

В офиса, в който се оказвам, зад тежкарско бюро до прозореца се е разположил възпълен господин с дълги коси. Срещу него - фотьойл, в който, прелиствайки модно списание, пуши пурета дама на средна възраст. На стените - огромни огледала. Влизам в стаята и виждам отражението си във всички ракурси... Бива си я обстановката, казвам си наум.

Скоро става ясно, че обитателите на това шикозно помещение са шефовете на стриптийзшоуто Николай и Мими. Впрочем те кой знае защо ме предупреждават веднага, че предпочитат да наричат това, с което се занимават, балет. “И във вашата трудова книжка ще бъде записано не “стриптийзьорка” , а “балетна актриса” - пояснява Николай.

За начало ми нареждат да се съблека. Щом трябва - окей. Свалям си джинсите и ризата. “Слушай, миличка - избухва изведнъж Мими. - Ако и на сцената ще ни се правиш на госпожица от пансион за благородни девици, твоята работа няма да стане. И сутиена, и бикините - всичко махай!..”

След като началниците ме оглеждат обстойно по евино облекло, малко се поуспокоявам - щом не ми показаха веднага вратата, значи имам шансове да продължа напред. Следващата задача е разсъбличане с музика. Карат ме да си облека дрехите и отново да ги сваля, но сега много бавно, танцувайки. При което трябва да сваля всичко не за две секунди, а да разтегна процеса на разголването на три минути - точно толкова звучи музикалната композиция. Когато свършвам /с финалния акорд захвърлям гащичките си/, Мими произнася присъдата: “Ти си като застинал пластелин, но може да се слепи нещичко. На работа!”



Още на следващия ден ме запознават с колектива. Оказва се, че преди излизане на сцената, стриптийзьорките всекидневно тренират, отработват танците, движенията... Танците се поставят от вездесъщите Николай и Мими. В трупата сме шест човека - четири момичета и две момчета. Честно казано, обучението как да се движа на сцената се оказа много по-сложно, отколкото си представях. Най-мъчителна е работата на пилона. В началото ми се струваше, че никога няма да направя това, което правеха момичетата - те просто си играеха с тази метална тръба. Но скоро и аз се научих да изобразявам “птичка” - това е, когато се държиш с ръце за кола, а цялото си тяло повдигаш нагоре, разкрачвайки се широко. С голяма мъка усвоих ходенето с убийствените обувки на дебели платформи и токчета като пирони.

И ето че дългоочакваният момент настъпва - казват ми, че вече мога да изляза пред публиката.

Ставам красавица от харем

Моят костюм е на източна красавица. Трябва да танцувам, след което да се разсъблека, предизвиквайки оргазъм у десетки възбудени мъже в залата, докато те ме чукат с поглед. За да укротя сценичната треска преди дебюта, ми наливат 100 грама водка и ми дават последни инструкции: “Не позволявай на клиентите да те докосват. Ако протегне някой ръка - веднага даваш знак на охраната. Основната ти задача е да се харесаш на зрителите. Ако някой си падне по теб, ще си поръча индивидуален танц. Тоест ще трябва да танцуваш само за него в специална кабинка. Никакъв секс!”

За такова изпълнение тет-а-тет танцьорката получава 150 долара. Колко печели от това клубът, е неизвестно, тъй като всички сметки минават през администратора, с когото се договарят клиентите.



“А сега специално за вас, дами и господа, ще излезе Лолита”, чувам гласа на диджея. Това съм аз...

Започвам бавно да танцувам. Изведнъж - о, ужас! - ципът на роклята ми заяжда. Двадесет секунди се мъча да го отворя, най-накрая успявам, роклята ми пада на пода, гръмват аплодисменти... Досами сцената виждам някакъв попотен шишко в лъскав костюм, който вади от джоба си нова столевка, слага я накрая на подиума и крещи: “Ето тук потанцувай!” Към него начаса се спуска бодигардът и му обяснява къде и как може да получи персонален танц. Когато завършвам изпълнението си, ме пресреща инструкторката Мими: “Бързо отивай в стая 4. Там те чакат... Ще танцуваш около него, на коленете му... Ти можеш да го пипаш, той теб - не. Ако има нещо, извикай, охраната ще бъде зад вратата”.

Малката стаичка цялата е в огледала. По средата има стол, на него седи мъж. В полумрака не успявам да разгледам лицето му. Пускат музика. Започвам бавно да извивам снага. Той ме гледа, без да откъсва поглед. Приближавам се до него, сядам на коленете му. Ръцете му през цялото време са зад гърба, той не ме пипа. Започвам да се събличам. Както са ме учили, докосвам лицето му с голите си гърди. Той се усмихва...

Когато оставам само по бикини, му показвам с жест, че може да ги свали сам, за което е достатъчно леко да дръпне тънката връвчица на хълбока ми. Музиката обаче спира. На вратата се чука, в стаята наднича гардът: “Лола, излизай!”

Скоро вече знам всички тънкости на професията на стриптийзьорките, които не са кой знае колко много. Можеш да работиш само за един собственик, а ако разберат, че танцуваш в друг клуб, може да отнесеш огромна глоба, която се заработва близо половин година.

Всички стриптийзьорки получават заплата - 100 долара. Плюс бакшишите, които идват от клиентите. На месец може да си докараш около 700 долара. Костюмите трябва да си переш сама.

“Напипай го” на фона на Селин Дион

“Балетните танцьори” обичат да си спретват номера. Например да сложат пшеничени зърна в обувките на някого преди излизането му на сцената или да повредят музикалния запис. Посред някоя лирична песен на Селин Дион например еква гласът на Азис к неговото “Напипай го, в ръката твоя нека то да си играе”! И с мен си правиха подобни шеги.

Да си призная, така и не успях да разбера какво задържа момичетата на тази работа. Парите? Но те не са кой знае колко все пак. При това рискът е колосален! Репутацията ти може да се “повреди”, меко казано. А колкото до атмосферата в клуба, тя категорично не гарантира творчески ръст на “балетиста”... Освен това животът на една стриптийзьорка не е дълъг - по петите те настъпват по-млади, амбициозни, сексапилни хубавелки.

На другия ден след дебюта си аз се извиних пред “ръководителите на балета”, обяснявайки, че не мога да работя за тях. Наложи се да излъжа - току-що съм разбрала, че съм бременна! “Жалко - каза ми на прощаване Мими. - Ти много добре се справи... Но щом родиш, веднага идваш, чу ли!..”

Роси ИВАНОВА
http://www.blitz.bg