Стана ясно на изнесено заседание на ръководството на националното сдружение на общините, което се проведе в Добрич. В него участва и министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева, с което стартира изпълнение на договореност на УС на НСОРБ с премиера

 Стартирането отново на съвета по децентрализация към Министерски съвет е акцентът от изнесеното заседание на УС на НСОРБ, което се проведе в Добрич, съобщи председателят му Тодор Попов. Той посочи, че стартира и нова инициатива, която е договорена с министър–председателя Пламен Орешарски, а именно - на всяко изнесено заседание на управителния съвет да присъства ресорен министър. В заседанието в Добрич участва министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.

От десетина години се борим за децентрализация и на общините поетапно да се делегират права, каза Тодор Попов на пресконференция преди заседанието. В нея участваха още изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова и кметът на Добрич Детелина Николова, която е член на УС на НСОРБ.

Тодор Попов припомни, че процесът, който стартира при правителството на Иван Костов през последните години е бил спрян. Очакванията са съветът да заработи от следващия месец. Категоричното становище на управителния съвет на сдружението на общините е, че не иска проформа съвет, а настоява той да има конкретни резултати. Да бъде изготвена пътна карта и да се знае какво се прави през следващите години, а не да се изработват измислени стратегии и да си губим времето, заяви Попов.

Изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова припомни, че по времето, когато такъв съвет е съществувал, са провеждани формални заседания, на които са докладвани анализи, от които нищо не е произтичало. Ако нищо не произтича, а само се ограничаваме до слушане на анализи, колегите ни да напуснат съвета, посочи Чавдарова.

Според Попов, възстановяването на работата на съвета, е полезна и добра стъпка и може да доведе до полезни неща.

Пред министъра на регионалното развитие кметовете поставиха въпросите за съдбата на проектите по оперативните програми, за бъдещата програма „Региони в растеж”, за разпределението на парите за зимно почистване, за поддържането на общинската пътна мрежа.

„Има опасност да загубим пари по оперативните програми. Затова ще положим усилия да направим мониторинг до средата на август. И да останат само суперрискови проекти, за които да търсим решение. До края на годината да намерим и решение за тях, а ако има такива, които наистина не могат да бъдат стартирани,  да се предоговорят средствата и да отидат за други проекти”, посочи Т. Попов.

По отношение на следващия планов период и оперативна програма „Региони в растеж” предизвикателството е в това, на база на опита, който общините имат от първия планов период, да се намери начин за такова структуриране на финансирането, че да се търси по-балансиран метод за регионално развитие. „Моделът на Гърция е неприемлив – Атина с 4 милиона и всичко друго – дълбока провинция. Трябва да се търси по-балансиран подход”, каза Попов. Друг проблем, който общините поставиха пред регионалния министър, е диференцираното разпределение на парите за зимно почистване, поддържането на общинската пътна мрежа. „През ИА „Пътна инфраструктура” минават едни големи пари, а на нас ни дават 50-60 милиона лева за всички общини, с които ние само дупките не можем да закърпим”, каза още председателят на УС на НСОРБ. Общините искат още язовирите да се отдават под наем, а не на концесия, мораториумът в закона за Черноморското крайбрежие да не важи за обекти, публична държавна собственост, тъй като  това означава общините да спрат изграждането на пречиствателни станции. По отношение на ЗУТ те са притеснини, че за обекти с номинал над 10 милиона лева се изземват правомощията на общините при издаването на разрешителни за строеж.

„Българските общини не присъстват при актуализирането на бюджета. Стъпката да се изчистят задълженията към бизнеса е правилна стъпка, но можеше и да се помогне  на общините”, каза още Тодор попов по повод актуализирането на националния бюджет. Той подчерта, че задълженията на общините не са от лошо управление, а от намаляване на държавните трансфери и собствените приходи, които за 6 години са намалели с 1 милиард лева. „Въпреки това, се опитваме да задържаме изпълнението на публичните услуги на нивото, на което гражданите очакват. Общо всички общини имаме дефицит от 150 милиона лева, което е по-малко от 5 процента от общите задължения на държавата. Искаше ни се малко да ни помогне държавата, но така са преценили. Ще търсим възможности при приемането на следващия бюджет да договорим средства, които да са ни полезни”, каза още председателят на УС. За следващия бюджет общините ще настояват за увеличаване на изравнителната субсидия, на средствата за капиталови разходи и за пътна инфраструктура. „Искаме увеличаване на средствата за зимно поддържане и държавата да обезпечава всички делегирани от държавата дейности, тъй като ние години наред дофинансираме държавата за тези дейности. Не са променяни с инфлационни разходи пет години назад дейностите, а се запазват определените единни стандарти. Изпадаме в ситуация, в която общините да подпомагаме държавата в делегирани държавни дейности”, посочи Тодор Попов. И посочи, че голямото предизвикателство е държавата да даде възможност в тези важни неща, свързани с децентрализацията общините сами да вземат важни решения като, примерно, дали да има или не такса по отношение на селскостопанските земи, дали да има райони в големите градове, кметовете на тези райони да се избират или да се назначават. Нека тези въпроси да ги реши местната общност, а не законодателят.

Общините настояват и за нов закон за местното самоуправление и местната администрация. Имаме готовност за това, многократно сме обсъждали с различните правителства, но вече изоставаме, посочи Детелина Николова. НДТ