Днес е ден на национален траур заради смъртта на Иван Лазаров и Николай Михайлов, които бяха затрупани в мина "Ораново".Пред и 9 години друг страшен инцидент изправи цяла София на нокти. На 10 януари 2004 г. в работещия тогава "Кремиковци" изтече доменен газ и уби трима души, а последиците от аварията можеше да са и още по-зловещи, ако не бе овладяна.

На съд за смъртта на двамата работници от комбината Тошко Петров и Стефан Мишков и на пожарникаря Темелко Първанов бяха дадени шестима души. Делото срещу тях приключи отдавна, като трима бяха оправдани, а трима - осъдени. За виновни за инцидента бяха признати Николай Савов, Димитър Блажев и Валентин Кубадинов.

Днес Савов казва, че за него репортажите за "Ораново" са като дежа вю. "Пак се говори колко специфична е тази работа, пак най-висши държавници заявяват, че ще се търси отговорност. Виновни със сигурност ще се намерят, но ще видите, че те няма да са собствениците или контролните органи. Виновни ще се окажат пострадалите", твърди мъжът. Прогнозата му е плод на собствения му опит.

Трагедия без край

Защото, макар да е освободен от наказателна отговорност и само да е глобен, Савов е признат за един от виновните за аварията в "Кремиковци". През 2004 г. той е шеф на водноенергийното производство в комбината и във фаталния ден заедно с двама свои колеги отива да поправи спукан кран. Така тримата се озовават в доменното производство. Изтичал е въглероден окис, но никой не е усетил. "Тошко и Стефан умряха едва ли не в ръцете ми, аз едвам успях да се измъкна отдолу и съм припаднал", спомня си днес Савов за ужасния ден.

Толкова години след трагедията за него тя не е свършила, защото семейството му е на път да остане на улицата и да загуби дома си. А казусът му поставя много въпроси.
Жертвите на всяко престъпление и близките им заслужават компенсация за болките и страданията си. Затова, след като постановява присъдите за аварията, съдът присъжда обезщетения - 20 000 лв. на съпругата и по 30 000 лв. на двете деца на починалия пожарникар Първанов. Те трябва да бъдат платени от тримата осъдени за смъртта на мъжа. Сумата на практика е доста по-голяма, защото се дължи с лихви. "За да не ги съдя, от "Кремиковци" приеха и платиха вместо нас", обяснява Николай.

Близките на починалия пожарникар, към които се присъединява и баща му Софрони, завеждат дело и срещу фирмата, в която е работил - "Фая арм". И отново им е присъдена компенсация.

Кръвнината може да те остави бездомен 

През есента на 2008 г. Николай Савов мисли, че съдебните процедури вече са зад гърба му, но се лъже. Защото бащата на Първанов, месеци преди да изтече петгодишната давност за това, завежда иск срещу Савов и един от осъдените с него - Димитър Блажев. Възрастният човек иска 50 000 лв. компенсация за болките и страданията си след смъртта на сина си.

Софийският градски съд отхвърля претенциите на Софрони Първанов, но той обжалва и апелативният съд постановява, че Савов и Блажев трябва да платят на бащата 30 000 лв. Реалната сума, на която са осъдени двамата, обаче е два пъти по-голяма, защото с лихвите, които текат от датата на аварията в "Кремиковци" - 10 януари 2004 г., е набъбнала до 72 955,29 лв.

"Извикахме като помагач в делото и Валентин Кубадинов, но истината е, че то засяга само мен, защото Кубадинов и Блажев нямат имоти или пари, които да им вземат. Аз имам един апартамент от 80 кв. м в кв. "Христо Смирненски" и сега съдебен изпълнител го описа", разказва Николай. Той е притеснен, защото това е единственото му жилище и живее в него със съпругата си и двете си деца.

И има защо да се притеснява, защото макар по закон единственият дом на длъжника да не може да бъде отнет заради дълг, ако той има да дава за кръвнина, тази защита не важи. Положението на Савов се утежнява и защото, макар по делото му да има шанс да се произнесе още една инстанция - Върховният касационен съд (ВКС), по закон осъдителните решения на втората подлежат на изпълнение, без да чакат третата. Единственият шанс на мъжа апартаментът му да не бъде обявен веднага за продажба е да внесе 72 000 лв. по сметка на ВКС и да поиска спиране на изпълнението, докато не се произнесат върховните съдии. Но това са много пари.

"Сега какво, може да ми продадат апартамента и след това, ако спечеля делото във ВКС, как ще си търся парите от Софрони Първанов? Той е възрастен човек, всичко може да се случи, затова му предложих споразумение, но не се съгласи", обяснява Савов.
Мъжът се чуди и как може да се стигне до там точно той да плаща за смъртта на пожарникаря. Защото, когато Първанов и колегите му се отзовават на сигнала за аварията, Николай вече е припаднал и е в "Пирогов".

Друг въпрос, който случаят поставя, е защо апелативният съд, за разлика от първата инстанция, заявява, че Темелко не е отчасти отговорен за фаталния си край. А това е много важно, защото, ако има съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, обезщетението за близките му се намалява. По делото категорично е доказано, че пожарникарите, дошли да спасяват обгазените, преди това са пили алкохол.

Апелативният съд се позовава на експертизи от наказателното дело, които казват, че Първанов е щял да почине и ако не беше употребил алкохол, защото е бил силно обгазен. Но това е само едната страна на въпроса. Другата е - дали алкохолът не е повлиял на реакциите на пожарникаря.

Разминаването на съдилищата

И тук градският и апелативният съд драматично се разминават. Първата инстанция пише: "употребата на алкохол наравно с крайно стресовата ситуация, предизвикана от необичайната и изключително тежка авария, е довела до психични, психологични и физиологически промени в личностните и професионалните качества на пострадалия". И допълва, че това изменение е накарало Първанов да извърши действия, които са допринесли за смъртта му - подхлъзнал се е при изкачване на аварийните стълби и е свалил лицевия си шлем. Затова градският съд заключава, че Първанов е наполовина отговорен за смъртта си.

Апелативният твърди точно обратното - Първанов е бил с най-лека стойност на алкохолно опиване и са били нарушени само фината му координация и движения, а според експертиза дори не се е познавало, че пожарникарят е употребил алкохол. Нито дума за адекватността на действия като сваляне на шлема, който го пази да се надиша с доменен газ.

Странна аналогия

По доста странен начин са отхвърлени доводите на Савов, че бащата на Темелко Първанов вече е обезщетен за смъртта на сина си, защото е спечелил дело срещу фирмата, в която е работил покойният пожарникар - "Фая арм". Софрони Първанов е осъдил дружеството за 27 000 лв. С този довод защитата на Савов опитва да обоснове, че не трябва да се води дело за кръвнина, защото работодателят вече е компенсирал страданията на Софрони.

За да обоснове становището си, че компенсацията от "Фая арм", не отменя задължението и на Савов да плати такава, апелативният съд си служи с една аналогия, която прави впечатление. Той сравнява отговорността на застрахователя (по "Гражданска отговорност" за претърпян пътен инцидент) и тази на работодателя (чийто служител е пострадал при трудова злополука). Съдът се позовава на тълкувателно решение на ВКС от 6 юни 2012 г., в което най-общо се обяснява, че ако човек вече е потърсил компенсация от шофьора, който го е блъснал, това не е пречка да заведе дело и срещу застрахователя му.

Съвсем излишно

На първо място това е доста странно, защото в случая на Николай става дума за вече осъден работодател и последващо насочване на претенцията към прекия причинител на вредата. Второ, аналогията е напълно излишна, защото ВКС има решения, които доста по-точно описват казуса на Савов. Още през 1990 г. върховният съд постановява, че пострадалият от престъпление (или близките му) по време на работа може да търси компенсация не само от фирмата, в която работи, а и от служителя , който пряко му е причинил вредата. Т.е. съдът не е имало нужда да сравнява застрахователи и работодатели. Факт е обаче, че точно тази аналогия прави адвокатът на Първанов.

Както и да се разсъждава по случая на Николай Савов, е сигурно, че освен близките на жертвите той единствен и до днес преживява трагедията в бившия металургичен гигант. А кръвнината, която тегне над семейството му, всъщност е най-тежкото наказание, наложено за аварията.

"Не съм важен аз или моят апартамент. Важното е да не става така заради лоши собственици и липсата на контрол да го отнесат хора като мен, които са слезли в доменната пещ или мината, за да си вадят хляба", казва обаче мъжът. http://www.trud.bg