изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 11:31 EET
Котките – боговете на фараоните    
Любопитно 8 август бе и Международен ден на котките, да се вър­нем в ми­на­ло­то, в 5000 г.пр.н.е., ко­га­то кот­ка­та наис­ти­на би­ла до­маш­но, до­ри по-ско­ро опи­то­ме­не ио жи­вот­но и след то­ва сто­ле­тия на­ред би­ла обо­жест­вява­на от еги­птяни­те.

В до­ли­на­та на Нил
 
Вся­ка го­ди­на Нил за­ли­вал сво­я­та до­ли­на и егип­тя­ни­те из­пол­з­ва­ли то­ва‚ за да стро­ят ба­сей­ни‚ ири­га­ци­он­ни ка­на­ли и да из­диг­нат зем­ни на­си­пи с цел да за­дър­жат по­то­ци­те во­да и да поз­во­лят на ли­мо­не­но­то дър­во да по­рас­не. В оне­зи вре­ме­на хо­ра­та би­ли обе­ди­не­ни в съ­об­щес­т­ва и от­г­леж­да­ли вся­как­ви зър­не­ни кул­ту­ри. Прив­ле­че­ни от тях­на­та сел­с­кос­то­пан­с­ка дей­ност‚ кот­ки­те се сбли­жи­ли с чо­ве­ка. С яр­ка­та си ок­рас­ка‚ с ня­кол­ко иви­ци по дъл­жи­на­та на тя­ло­то‚ ди­ва­та аф­ри­кан­с­ка кот­ка по сво­и­те на­ви­ци на­пом­ня­ла на­ши­те ди­ви кот­ки в Ев­ро­па.
 
Мно­го бър­зо древ­ни­те егип­тя­ни оце­ни­ли та­лан­ти­те на кот­ки­те лов­ци‚ ко­и­то ста­на­ли не­за­ме­ни­ми по­мощ­ни­ци в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во. Те за­щи­та­ва­ли зър­не­ни­те хра­ни от гри­за­чи и по по­ле­то‚ и в хам­ба­ри­те. По­доб­но на днеш­ни­те сел­с­ки кот­ки оне­зи в Древ­ния Еги­пет жи­ве­е­ли в по­лу­ди­во със­то­я­ние‚ прес­лед­вай­ки гри­за­чи­те и пти­ци­те‚ ко­и­то опус­то­ша­ва­ли пще­ни­че­ни­те ни­ви. В про­дъл­же­ние на мно­го сто­ле­тия пре­ди по­я­ва­та на фа­ра­о­ни­те сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во би­ло ос­но­ва­та на еги­пет­с­ка­та ико­но­ми­ка и кот­ка­та ста­на­ла по­мощ­ник на се­ля­ни­те. Прис­т­рас­ти­е­то на кот­ка­та към скор­пи­о­ни­те и зми­и­те‚ съ­сип­ва­щи по оно­ва вре­ме ре­ги­о­на‚ й съз­да­ло  ло­ша ре­пу­та­ция. Бе­зус­лов­но кот­ка­та би­ла при­е­та в Дре­вен Еги­пет‚ но не би­ла един­с­т­ве­но­то важ­но жи­вот­но‚ тъй ка­то по оно­ва вре­ме в до­ли­на­та на Нил съ­щес­т­ву­ва­ли и кра­ва­та‚ со­ко­лът‚ ча­ка­лът и хи­по­по­та­мът. Жи­вот­ни­те би­ли по­чи­та­ни по раз­ли­чен на­чин - в за­ви­си­мост от пот­реб­нос­ти­те на об­щес­т­во­то.
 
Пър­ви­те жи­во­пис­ни изоб­ра­же­ния
 
Об­щи­тел­ни­те и при­вър­з­ва­щи се кот­ки не­съм­не­но вед­на­га за­во­ю­ва­ли сър­ца­та на егип­тя­ни­те.
 
Към 2000 г. пр.н.е. кот­ка­та ста­на­ла ис­тин­с­ко до­маш­но жи­вот­но - чо­ве­кът я при­ю­тил и хра­нел. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват фрес­ки от епо­ха­та на Древ­но­то цар­с­т­во - кот­ка­та се изоб­ра­зя­ва­ла ре­дом с бла­го­род­ни­те пер­со­на­жи в сце­ни от ежед­нев­ния жи­вот или иг­ра­е­щи си око­ло сто­пан­ки­те. Мо­же да се ви­ди съ­що как кот­ки­те ло­ву­ват пти­ци в бла­та­та. То­зи ло­вец се от­ли­ча­ва от ди­ви­те аф­ри­кан­с­ки кот­ки‚ той е мно­го по-едър и сив на цвят с ка­фя­ви пет­на.
 
Кот­ка­та - до­маш­но­то жи­вот­но‚ ко­е­то‚ ко­га­то го ви­ка­ли по име‚ от­го­ва­ря­ло с “мяу”‚ се смя­та­ло за бо­жес­т­ве­но.
 
Пра­ва­та на кот­ка­та се за­щи­та­ва­ли от стро­ги за­ко­ни. Пред­на­ме­ре­но­то убий­с­т­во на кот­ка мо­же­ло да се на­ка­же със смърт. За из­де­ва­тел­с­т­ва над кот­ка се по­ла­га­ла ог­ром­на гло­ба. В до­ма кот­ка­та би­ла гле­да­на‚ ува­жа­ва­на‚ до­ри при­рав­ня­ва­на по стой­ност със скъ­по­цен­ни­те из­де­лия. Ко­га­то уми­ра­ла‚ в се­мей­с­т­во­то си об­ръс­ва­ли веж­ди­те в знак на тра­ур. Ум­ря­ла­та кот­ка бал­са­ми­ра­ли и му­ми­фи­ци­ра­ли‚ за да й да­дат въз­мож­ност да жи­вее в от­въд­но­то ве­чен жи­вот. След то­ва я сла­га­ли в сар­ко­фаг и я пог­реб­ва­ли в гроб­ни­ца­та за кот­ки в съ­от­вет­с­т­вие с це­ре­мо­ни­ал‚ по­до­бен на то­зи‚ кой­то се из­вър­ш­вал‚ ко­га­то уми­рал чо­век.
 
Бо­жес­т­вен сим­вол
 
При­съ­щи­те на кот­ка­та неж­ност и аг­ре­сив­ност я пре­вър­на­ли в по­ло­жи­те­лен ге­рой на ми­то­ве­те и ле­ген­ди­те на Древ­ния Еги­пет.
 
Мно­гоб­рой­ни­те еги­пет­с­ки бо­го­ве са пред­с­та­ве­ни във вид на хо­ра или жи­вот­ни. Та­ки­ва са Ха­тор - бо­ги­ня­та на лю­бов­та‚ при­е­ла вън­ш­ния вид на кра­ва; Хор‚ с гла­ва на со­кол - ца­рят на не­бе­са­та и влас­те­лин на хо­ра­та; Ози­рис - по­ве­ли­те­лят на по­чи­на­ли­те; Тот с гла­ва на ибис‚ въп­лъ­ща­ващ бо­га на пис­ме­ност­та и на­у­ка­та; Ану­бис‚ с гла­ва на ку­че ча­кал - бо­гът на под­зем­но­то цар­с­т­во. И, раз­би­ра се‚ мо­гъ­щи­ят Бог на слън­це­то Ра‚ най-важ­ни­ят в пан­те­о­на на еги­пет­с­ки­те бо­го­ве. Все­ки ден Ра пъ­те­шес­т­ва със сво­я­та лод­ка при за­лез слън­це в цар­с­т­во­то на мър­т­ви­те. Вся­ка нощ той се сре­ща с Апо­фис‚ стра­хо­ви­та змия‚ ко­я­то ис­ка да го уни­що­жи. То­га­ва Ра при­е­ма об­ра­за на кот­ка и по­ра­зя­ва Апо­фис. Ако то­ва не се слу­че­ло‚ Слън­це­то по­ве­че ни­ко­га ня­ма­ло да из­г­рее. По та­къв на­чин кот­ка­та удър­жа по­бе­да над зло­то‚ за да се въз­ро­ди де­нят и да про­дъл­жи жи­во­тът - тя е сим­вол на за­па­зе­на­та Все­ле­на. Кот­ка­та съ­що въп­лъ­ща­ва май­чин­с­т­во­то в об­ра­за на бо­ги­ня Баст. От­на­ча­ло тя се по­я­ви­ла в об­ра­за на ужас­на­та лъ­ви­ца Сох­мет‚ дъ­ще­ря на Ра‚ приз­ва­на да уни­що­жи вра­го­ве­те на Бо­га на Слън­це­то. Хо­ра­та тол­ко­ва се из­п­ла­ши­ли от ней­на­та жес­то­кост‚ че Ра смек­чил ви­да й‚ ка­то й при­дал об­ра­за на кот­ка. Как­то и лъ­ви­ца­та‚ Баст оли­цет­во­ря­ва бла­го­род­с­т­во­то и жен­с­т­ве­ност­та. Те­зи май­чин­с­ки ка­чес­т­ва я нап­ра­ви­ли за­щит­ни­ца на до­маш­но­то ог­ни­ще.
 
Кул­тът към жи­вот­но­то
 
С раз­ви­ти­е­то на дър­жав­ност­та‚ ре­ли­ги­оз­на­та ми­съл‚ за­у­по­кой­ния култ Баст все по­ве­че зап­ри­лич­ва­ла на кот­ка. И кот­ка­та ста­на­ла све­ще­но жи­вот­но в се­вер­на­та част на Еги­пет‚ в Бу­бас­тис‚ гра­да на кул­та към Баст‚ къ­де­то се ор­га­ни­зи­ра­ли дъл­ги тър­жес­т­ве­ни це­ре­мо­нии‚ пос­ве­те­ни на Баст.
Рам­зес Вто­ри за­по­вя­дал да се пос­т­рои в гра­да храм в чест на бо­ги­ня­та. През пос­лед­ни­те сто­ле­тия в Дре­вен Еги­пет би­кът‚ кро­ко­ди­лът‚ ба­бу­и­нът би­ли дъл­бо­ко по­чи­та­ни‚ от­там про­из­лез­ли и све­ще­ни­те об­ре­ди.
 
Ако ре­ли­ги­я­та се из­чер­п­ва със сво­е­то съ­дър­жа­ние‚ то на жи­вот­ни­те се пок­ла­нят за­ра­ди са­ми­те тях. Мно­гоб­рой­ни изоб­ра­же­ния на Баст се сре­щат във фрес­ки­те‚ скул­п­ту­ри­те‚ ба­ре­ле­фи­те и па­пи­ру­си­те.
 
Вър­ху та­лис­ма­ни­те кот­ки­те с ко­те­та се пред­с­та­вят го­ле­ми по раз­мер. Те са приз­ва­ни да за­щи­та­ват бре­мен­ни­те же­ни и мал­ки­те де­ца. За да се сдо­би­ят с ми­лост­та на бо­го­ве­те‚ древ­ни­те егип­тя­ни уве­ли­чи­ли броя на ак­то­ве­те на пок­ло­не­ние на кот­ки­те. Те но­се­ли аму­ле­ти с изоб­ра­же­ние на кот­ки‚ пос­та­вя­ли ста­ту­ет­ки с изоб­ра­же­ния на бо­го­ве­те‚ на ко­и­то се пок­ла­ня­ли. По­ве­че­то от тях пред­с­тав­ля­ват се­дя­ща кот­ка. Изоб­ра­же­ния на кот­ки и дру­ги обо­жес­т­вя­ва­ни жи­вот­ни се из­пол­з­ва­ли при из­ра­бот­ва­не­то на би­жу­та‚ злат­ни ве­риж­ки‚ ска­ра­беи. По­лу­чи­ли раз­п­рос­т­ра­не­ние до­ри ме­дал­ьо­ни с фор­ма на око (око­то на Бог Хор). Хи­ля­ди му­мии на ед­но и съ­що жи­вот­но би­ли сло­же­ни ед­на до дру­га в под­зем­ни­те га­ле­рии око­ло го­ле­ми­те све­ти­ли­ща. За цел­та мно­гоб­рой­ни­те ри­ту­ал­ни убий­с­т­ва на кот­ки би­ли из­вър­ш­ва­ни от жре­ци­те. Те уби­ва­ли кот­ки на въз­раст де­сет ме­се­ца‚ а след то­ва ги бал­са­ми­ра­ли за да­ро­ве за бо­го­ве­те. Край Бу­бас­тис би­ли на­ме­ре­ни хи­ля­ди му­ми­фи­ци­ра­ни кот­ки. Егип­тя­ни­те отъж­дес­т­вя­ва­ли кот­ка­та със сво­я­та ве­ли­ко­леп­на ци­ви­ли­за­ция. Ми­на­ло­то на те­зи не­о­бик­но­ве­ни жи­вот­ни ни ка­ра да пог­лед­нем на кот­ка­та, мър­ка­ща на ко­ле­не­те ни, с друг пог­лед.
 
Прес­лед­ва­ни и лю­би­ми
 
До­маш­на­та кот­ка би­ла до­не­се­на от Еги­пет от тър­гов­ци­те и се раз­п­рос­т­ра­ни­ла във всич­ки сре­ди­зем­но­мор­с­ки стра­ни. В Ев­ро­па тя се по­я­вя­ва през пър­во­то или вто­ро­то сто­ле­тие от но­ва­та ера. Дъл­го вре­ме кот­ка­та би­ла прес­лед­ва­на‚ осо­бе­но през Сред­но­ве­ко­ви­е­то‚ ко­га­то я смя­та­ли за са­та­нин­с­ко жи­вот­но. Ед­ва през осем­на­де­се­ти век би­ла при­е­та в Ев­ро­па - ко­га­то пре­мах­на­ли за­ко­ни­те‚ об­ви­ня­ва­щи кот­ки­те в маг­ьос­ни­чес­т­во. Кот­ки­те за­поч­на­ли да се по­чи­тат ка­то бла­го­род­ни жи­вот­ни бла­го­да­ре­ние на ху­дож­ни­ци­те. И от­то­га­ва  пос­то­ян­но ги прос­ла­вя­ли‚ до­ка­то те не се по­я­ви­ли на пла­ка­ти­те, в ко­мик­си­те, в му­зи­кал­ни­те ко­ме­дии. По­ро­дис­та, тип "три­умф д'амур" или „улична превъзходна”, кот­ка­та си ос­та­ва при­я­тел на чо­ве­ка.
 
Свет­лин СИ­МЕ­О­НОВ
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Котките – боговете на фараоните | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди