8 август бе и Международен ден на котките, да се върнем в миналото, в 5000 г.пр.н.е., когато котката наистина била домашно, дори по-скоро опитомене ио животно и след това столетия наред била обожествявана от египтяните.
В долината на Нил
Всяка година Нил заливал своята долина и египтяните използвали това‚ за да строят басейни‚ иригационни канали и да издигнат земни насипи с цел да задържат потоците вода и да позволят на лимоненото дърво да порасне. В онези времена хората били обединени в съобщества и отглеждали всякакви зърнени култури. Привлечени от тяхната селскостопанска дейност‚ котките се сближили с човека. С ярката си окраска‚ с няколко ивици по дължината на тялото‚ дивата африканска котка по своите навици напомняла нашите диви котки в Европа.
Много бързо древните египтяни оценили талантите на котките ловци‚ които станали незаменими помощници в селското стопанство. Те защитавали зърнените храни от гризачи и по полето‚ и в хамбарите. Подобно на днешните селски котки онези в Древния Египет живеели в полудиво състояние‚ преследвайки гризачите и птиците‚ които опустошавали пщеничените ниви. В продължение на много столетия преди появата на фараоните селското стопанство било основата на египетската икономика и котката станала помощник на селяните. Пристрастието на котката към скорпионите и змиите‚ съсипващи по онова време региона‚ й създало лоша репутация. Безусловно котката била приета в Древен Египет‚ но не била единственото важно животно‚ тъй като по онова време в долината на Нил съществували и кравата‚ соколът‚ чакалът и хипопотамът. Животните били почитани по различен начин - в зависимост от потребностите на обществото.
Първите живописни изображения
Общителните и привързващи се котки несъмнено веднага завоювали сърцата на египтяните.
Към 2000 г. пр.н.е. котката станала истинско домашно животно - човекът я приютил и хранел. За това свидетелстват фрески от епохата на Древното царство - котката се изобразявала редом с благородните персонажи в сцени от ежедневния живот или играещи си около стопанките. Може да се види също как котките ловуват птици в блатата. Този ловец се отличава от дивите африкански котки‚ той е много по-едър и сив на цвят с кафяви петна.
Котката - домашното животно‚ което‚ когато го викали по име‚ отговаряло с “мяу”‚ се смятало за божествено.
Правата на котката се защитавали от строги закони. Преднамереното убийство на котка можело да се накаже със смърт. За издевателства над котка се полагала огромна глоба. В дома котката била гледана‚ уважавана‚ дори приравнявана по стойност със скъпоценните изделия. Когато умирала‚ в семейството си обръсвали веждите в знак на траур. Умрялата котка балсамирали и мумифицирали‚ за да й дадат възможност да живее в отвъдното вечен живот. След това я слагали в саркофаг и я погребвали в гробницата за котки в съответствие с церемониал‚ подобен на този‚ който се извършвал‚ когато умирал човек.
Божествен символ
Присъщите на котката нежност и агресивност я превърнали в положителен герой на митовете и легендите на Древния Египет.
Многобройните египетски богове са представени във вид на хора или животни. Такива са Хатор - богинята на любовта‚ приела външния вид на крава; Хор‚ с глава на сокол - царят на небесата и властелин на хората; Озирис - повелителят на починалите; Тот с глава на ибис‚ въплъщаващ бога на писмеността и науката; Анубис‚ с глава на куче чакал - богът на подземното царство. И, разбира се‚ могъщият Бог на слънцето Ра‚ най-важният в пантеона на египетските богове. Всеки ден Ра пътешества със своята лодка при залез слънце в царството на мъртвите. Всяка нощ той се среща с Апофис‚ страховита змия‚ която иска да го унищожи. Тогава Ра приема образа на котка и поразява Апофис. Ако това не се случело‚ Слънцето повече никога нямало да изгрее. По такъв начин котката удържа победа над злото‚ за да се възроди денят и да продължи животът - тя е символ на запазената Вселена. Котката също въплъщава майчинството в образа на богиня Баст. Отначало тя се появила в образа на ужасната лъвица Сохмет‚ дъщеря на Ра‚ призвана да унищожи враговете на Бога на Слънцето. Хората толкова се изплашили от нейната жестокост‚ че Ра смекчил вида й‚ като й придал образа на котка. Както и лъвицата‚ Баст олицетворява благородството и женствеността. Тези майчински качества я направили защитница на домашното огнище.
Култът към животното
С развитието на държавността‚ религиозната мисъл‚ заупокойния култ Баст все повече заприличвала на котка. И котката станала свещено животно в северната част на Египет‚ в Бубастис‚ града на култа към Баст‚ където се организирали дълги тържествени церемонии‚ посветени на Баст.
Рамзес Втори заповядал да се построи в града храм в чест на богинята. През последните столетия в Древен Египет бикът‚ крокодилът‚ бабуинът били дълбоко почитани‚ оттам произлезли и свещените обреди.
Ако религията се изчерпва със своето съдържание‚ то на животните се покланят заради самите тях. Многобройни изображения на Баст се срещат във фреските‚ скулптурите‚ барелефите и папирусите.
Върху талисманите котките с котета се представят големи по размер. Те са призвани да защитават бременните жени и малките деца. За да се сдобият с милостта на боговете‚ древните египтяни увеличили броя на актовете на поклонение на котките. Те носели амулети с изображение на котки‚ поставяли статуетки с изображения на боговете‚ на които се покланяли. Повечето от тях представляват седяща котка. Изображения на котки и други обожествявани животни се използвали при изработването на бижута‚ златни верижки‚ скарабеи. Получили разпространение дори медальони с форма на око (окото на Бог Хор). Хиляди мумии на едно и също животно били сложени една до друга в подземните галерии около големите светилища. За целта многобройните ритуални убийства на котки били извършвани от жреците. Те убивали котки на възраст десет месеца‚ а след това ги балсамирали за дарове за боговете. Край Бубастис били намерени хиляди мумифицирани котки. Египтяните отъждествявали котката със своята великолепна цивилизация. Миналото на тези необикновени животни ни кара да погледнем на котката, мъркаща на коленете ни, с друг поглед.
Преследвани и любими
Домашната котка била донесена от Египет от търговците и се разпространила във всички средиземноморски страни. В Европа тя се появява през първото или второто столетие от новата ера. Дълго време котката била преследвана‚ особено през Средновековието‚ когато я смятали за сатанинско животно. Едва през осемнадесети век била приета в Европа - когато премахнали законите‚ обвиняващи котките в магьосничество. Котките започнали да се почитат като благородни животни благодарение на художниците. И оттогава постоянно ги прославяли‚ докато те не се появили на плакатите, в комиксите, в музикалните комедии. Породиста, тип "триумф д'амур" или „улична превъзходна”, котката си остава приятел на човека.