изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 18:12 EET
КОЙТО СЕ Е ЗАНИМАВАЛ С ИЗКУСТВО В ЮНОШЕСКИТЕ СИ ГОДИНИ СТАВА ТВОРЕЦ В ПРОФЕСИЯТА СИ    
Интервюта Николай Нейчев - музикант, управител на арт-център "Добрич", пред НДТ

- Николай, би ли се представил за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"? Разкажи, ако обичаш, какво си завършил, с какво си се занимавал през годините, сега с какво се занимаваш?

- Като дете съм израснал в Детския духов оркестър и в читалището. Когато се откриваше читалището нашата школа за духови инструменти се намираше в едни ниски къщи до автогарата. И като го откриваха ходехме да чистим. Завърших Институт за музикални и хореографски кадри. После задочно завърших и "Вокална педагогика". Работил съм в Духовия оркестър, 20 години съм учител по музика в ПМГ "Иван Вазов". Бил съм преди това учител в ОУ "Панайот Волов", Ветеринарния техникум. Водил съм различни духови оркестри - в Тервел, във Ветеринарния техникум, в "Панайот Волов".

- На какъв духов инструмент свириш?

- Аз съм завършил с туба, но свиря на всички духови инструменти. Водените от мен оркестри имат медали от различни прояви. Тогава рок групите се казваха вокално-инструментални, ръководех и такива. Те също имаха отличия. Имам много приятели в гилдията, изградил съм си някакво име, някакъв имидж.

- Ти си бил за известен период и ръководител на школата "Сарандев" в общинския младежки център.

- Да - за две години. Малко преди да почине Георги Сарандев той лично пожела аз да го наследя. Аз бях инициаторът самата школа да се кръсти Сарандев. С бате Георги сме работили също в Духовия оркестър. Той е един много уважаван от мен специалист. Там постигнахме много успехи, като върхът беше Людмил Дончев, който спечели "Златният Орфей". Освен това Радостина Колева пък е единствената българка, която е с награда от "Славянски базар", който е най-големият песенен фестивал. И Нели Ненкова, Детелина Димитрова, Емел Аден са много известни в близкото минало добрички певци. Интересното е, че тогава правехме редовно концерти и залите бяха препълнени, винаги имаше правостоящи. Което сега много рядко се случва. Малко нескромно може да звучи, но съм единственият вокален педагог, за когото е правена специална пресконференция на "Златният Орфей" - през 1999 година. Дори от Добрич дойде тогавашният шеф на отдел "Култура" Веселин Василев. През двете години докато ръководех школата "Сарандев" на "Златният Орфей" допускаха по 12 млади изпълнители. Над 100 кандидатстваха, а допускаха само 12. И двете години по трима бяха от Добрич, от ръководената от мен школа, което беше наистина много голям успех. Тогава ги нямаше тези телевизионни формати, всякакъв вид конкурси, това беше мястото за изява на младите таланти. През сезона 1998/ 1999 година в България имаше пет конкурса, и петте ги спечелиха възпитаници на школата "Сарандев". Пет различни певци, не един и същ.

- Какво ти даде общуването, съвместната работа с Георги Сарандев и кои са другите твои учители, на които си благодарен?

- На Георги Сарандев съм много благодарен. Иначе през студентските си години съм имал удоволствието да се срещна с едни много големи имена в българската музика, като проф. Димитър Сагаев, Жорж Бонев, който преподава по хармония в най-модерните школи. В Добрич, разбира се, с Иван Стоянов-Дявола, със Захари Медникаров съм имал контакти. От всекиго съм черпил по много. Знаят се краде, казват хората. От всекиго можеш да вземеш по нещо, от всекиго можеш да научиш по нещо. Дори и да научиш нещо как не трябва да се прави пак е полезно. Аз се уча постоянно, и сега  - и от интернет, и книги чета. Не спирам да работя върху себе си. Защото в нашата професия ако спреш значи вече си извън нея.

- Ти си по популярен с рокаджийската си дейност. Би ли разказал за групата, в която свиреше?

- Да. Това беше най-известният проект в Добрич - групата "Silence". През 1994 година имаше един национален конкурс "Рок хит", групата го спечели. Песента ни беше обявена за хит на годината. Няколко седмици беше на водещо място в класацията на "Дарик радио". След това, през същата година издадохме албум. На следващата имаше турне. Преди три години пак се събрахме "Silence". Опитахме нещо, ходихме до Англия. Сега с вокалиста на "Silence" имаме един нов проект, казва се "Диаманти, перли и камъни". Опитваме нещо по-меко, актуално е изтъркана дума, но по-модерно да звучи, да не е така грубо, метъл. И нещата и там се получават. И там се гласим да направим албум. Записахме една песен в националното радио, което стана продуцент. Парчето се върти по националното радио и по регионалните станции. На 24 септември - ден преди празника на града, ще представим официално нашия албум пред публиката на Добрич от 20 часа на площад "Свобода".

- Прави впечатление, че подкрепяш младите хора, младите групи. Бе обявил конкурс за сформиране на група, това същата група ли е, която спечели в Румъния награда на фестивал?

- Да, същата група е. Аз тази година направих конкурс за пианисти, конкурс за китаристи с тенденция да ги развивам през следващите години. Това беше първата стъпка. Искам една скоба да отворя за фестивалите. Фестивалите са нещо като футбола и политиката - всички разбират от тях. Но всъщност се изисква едно много специфично ноу хау. Единственият съм, който може да го направи на ниво. През 1999 година направих един фестивал "Есенен бриз". Този фестивал имаше три филма по 40 минути, заснети от националната телевизия. Продуцентът от националната телевизия каза, че откакто тя е основата в нея не се е приказвало толкова много за Добрич колкото в тези три филма. Фестивалът беше с много хубаво жури, моите контакти са на най-високо ниво и няма човек, когото да съм помолил да работим заедно и да ми откаже. Както сега работя и с Иван Лечев, просто това са изпълнители, които са имена в българската музика. Пак казвам, изградил съм си някакъв имидж и ме уважават. Аз съм директор на фестивала "Let's Rock It", който организира ГЕРБ. Гледам, пак всички започват да разбират. А това е едно много специфично ноу хау. Много е рисковано да се правят фестивали от хора, които не разбират. Трябва да се работи професионално, да се избере към кого е насочено, какви са потребителите, какво очакваш, какво ще им предложиш. И най-важното - всичко да се прави за града. Аз като правя фестивали обикновено залите са пълни - така беше с "Let's Rock It", така беше и преди това с "Есенен бриз". Искам да кажа, че организацията на такива фестивални прояви е нещо много трудно и специфично. И пак нескромно ще прозвучи - умея да ги правя. В смисъл - като кажеш фестивал всеки може да изкара 10 човека на сцената, да няма никой в залата, но няма значение - фестивал има. После каква е идеята, какви са последствията, какви са целите, постигат ли се тези цели, да не е самоцел - да направиш една сцена, да сложиш един надпис - европейски, световен и незнам си какъв фестивал... Важното е да умееш да направиш така, че градът да получи нещо в повече. Аз съм горещ привърженик на това да се върнат онези образователни концерти от едно време. Защото в наше време има деца, които не са виждали жив китарист, не са виждали пиано, не знаят какво представляват тези инструменти. Ако има такива образователни концерти ще е добре в дългосрочен план. Ползата от тях ще се усети след 15 години, например, когато тези деца отраснат, веднага няма да се усети. Но полза ще има, защото възпитанието изтървахме през последния четвърт век. Изкуството е част от възпитанието, защото по този начин ти формираш мирогледа на един човек. Аз винаги съм казвал, че независимо какъв ще станеш - дали ще си комбайнер, дали ще си лекар или адвокат, ако ти си се занимавал с изкуство в юношеските си години след това ще бъдеш творец и в професията си. А не можеш да успееш в една професия ако не подхождаш творчески, която и да е тя. Винаги съм работил с млади хора, обичам да работя с млади хора. Чувството е взаимно и те си ме обичат. Но трябва някаква по-организирана политика да се проведе в това отношение, специално относно възпитанието на младите, защото от това зависи всичко. Те го осъзнават, че са изгубили във възпитанието си, но вече много късно. Като станат на 23-25 години, отидат някъде да учат и си казват: "А, какво стана, при нас какво беше, тук какво е?". И остават там и никой не се връща в Добрич. От това ме боли най-много.

- Би ли разказал за арт-център "Добрич", за дейността му?

- Арт-център "Добрич" бе открит през декември миналата година. Направили сме два концерта, три конкурса, пет изложби. Има много богата дейност.

- Какви са бъдещите ти планове?

- Имаме един сериозен проект, който ще започне през септември, който обаче ще го запазя в тайна. Иначе готвим се с групата "Диаманти, перли и камъни", репетираме. Вокалът е Георги Тенев, най-добрият рокаджийски вокал не само в Добрич, може би и в България. Иначе е юрист. Чакаме 24 септември, за да зарадваме нашите си фенове.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

КОЙТО СЕ Е ЗАНИМАВАЛ С ИЗКУСТВО В ЮНОШЕСКИТЕ СИ ГОДИНИ СТАВА ТВОРЕЦ В ПРОФЕСИЯТА СИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди