Посетителите на Университетска
ботаническа градина в Балчик тези дни могат да наблюдават необичайния цъфтеж на
Дивия рожков - Cercis siliquastrum fl.Album, който цъфти за втори път тази
година. Обикновено цветовете му се появяват рано на пролет, през март или
април месец.
Разпространен
е на Балканския полуостров и в Средна Азия. Принадлежи към семейството на
Бобовите растения – подсемейство Цезалпиниеви – Cesalpinioideae. У нас се среща
по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България и в източната част на
Стара планина. Близо до Велики Преслав се намира и резерватът Патлейна с
единственото естествено находище на див рожков у нас. Той е сред редките
растения в страната и като такъв фигурира в Червената книга.
Листата
на церциса са прости, бъбрековидни и целокрайни, отгоре тъмнозелени,
отдолу сивкави, кожести. Цъфтежът продължава около месец. Характерна за церциса
е каулифлорията – цветовете и плодовете му са разположени направо върху
по–старите клони и стъблото на дървото. Плодът е плоска, меднокафява бобова
шушулка, дълга 10 см. и широка 2 см. В нея са разположени 8 – 10
елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда семенна обвивка. През есента
листата се обагрят в светложълто.
Заради
ярките си ефектни цветове дивият рожков е широко използван, като парково дърво.
Предпочита светли и слънчеви местообитания, сравнително топлолюбив и
сухоустойчив е. Не е претенциозен по отношение на почвата. Добре се развива и
върху каменисти и варовити терени. НДТ
Изсушените неотворени шушулки могат да се ползват и за музикален перкусионен инструмент, подобен на маракасите, като звукът се произвежда от бобчетата във вътрешността им при разтърсване.
Рожковът е вечнозелено храстовидно дърво, разпространено в
Средиземноморския регион. Отглежда се заради ядивните му семенни
шушулки. Расте добре в топъл, умерен климат и в субтропически климат,
като понася добре горещи и влажни крайбрежни зони. Устойчиво е на суша.
Рожковът е типична култура за южните части на Португалия, Испания и
италианските острови Сицилия и Сардиния. Дървото започва да ражда
плодове (рожковените шушулки) след шестата година. Когато достигне
12-годишна възраст, то лесно може да даде 50 kg плод на година. Колкото
повече старее дървото, добивът от него се увеличава – до 100-120 kg.
Удивителното е, че може да продължи да ражда 100 години.
Рожковът е бил и много популярен подсладител. Неговите шушулки са
били най-големият източник на захари, преди захарната тръстика и
захарното цвекло да се разпространят повсеместно. Сушен плод се яде
традиционно на еврейския празник Ту Бишват. Напитки от рожковен сок се
пият традиционно на ислямския празник Рамадан. В наши дни семената
(плодовете) се използват в козметиката, за обработката на тютюн и
производството на хартия. Рожков на прах или парченца се използват също
както съставка, заместител на шоколада, за сладкиши и торти.
Много хора смесват рожков със сурово какао за по-добър вкус. В
какаото има много магнезий, докато в рожкова има много калций. Той
съдържа около три пъти повече калций от какаото, а само 60% от калориите
му. Освен това рожковът съдържа витамин B1 колкото ягодите, повече
витамин A от аспержите и т.н. Също съдържа витамин B2, калций, магнезий,
калий и микроелементите желязо, мед, никел, манган и хром. Известно е
също, че рожковът има терапевтичен ефект при диария и помага при гадене,
повръщане и стомашно разстройство.
Рожковият плод е също така богат на иноситол, който влияе позитивно на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници.
Поради своята еднаквост, семената на рожкова (бобчетата) в миналото се използвали като единица за тегло — карат.