50 ГОДИНИ ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ: ИЗЛОЖБА ПРЕДСТАВЯ ДРУГИ ФОРМИ ЗА ИЗКУСТВОТО
2013-08-14 @ 09:23 EEST
През
2013 година Художествената галерия в Добрич отбелязва половин вековна дейност.
На тази годишнина е посветена изложбата от фонда, подредена в две зали, имаща
за цел да представи неконвенционални за времето, в което са създадени, творби.
Това са работи от хартия от изложбите „Хартията”, които галерията в Добрич
организира в продължение на повече от едно десетилетие. Както и дигитални
принтове върху платно – от дарението на известния български художник Александър
Стефанов, носител на Голямата награда – Златен медал на Международната изложба
- конкурс за силикатен дизайн във Валенсия и на наградата на СБХ за 1990 г.
През
годините „Хартията” се превърна от проект на галерията в програма, по която
екипът работи и до днес. Започнала като среща на група български художници,
работещи и експериментиращи с този материал, "Хартията" се разви и
разшири обхвата си като обедини в Добрич творци от различни страни и
континенти: България, Корея, Словения, Македония, Сърбия, Франция, Швейцария,
Испания, Турция, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, Беларус, Япония,
Финландия и др. В 10 поредни години изложбите се предхождат от съвместната
творческа работа на художниците в пленерен формат. Съпътствани от уоркшопове,
ателиета на отворени врати, лекции, видео и мултимедийни прожекции,
пърформанси. За организаторите са важни и двата аспекта - творческият и
екологическият, защото отпадъчната рециклирана хартия се превръща в произведения.
Следват изложби и работни ателиета с деца в галерията в пространството за
творческа работа „Работилница за въображение”.
Днес,
в залите на изложбата са експонирани творби на художници, участвали от 1995 до
2005 г. в изложбите хартията: ”Реквием” на Ангел Станев – колаж, комбиниращ
хартия и восък, „Скеч за Царицата мравка” – ажурна изрезкова композиция на
Дьорд Йолайош, концептуалната силутна работа на Паскал Лиевр, „Изборът на
новото поколение” - хартиени обект – бутилка от Кока Кола на Владимир Овчаров –
един от доайените и вдъхновител на идеята за хартията, или ефирните пана от
ръчна хартия с вплетени в нея семена - „Японска поезия” на Олга Сасикина или
„Котешки стъпки” на Мойца Злокарник. Различен е подходът на художниците –
скулптурен – при Дона Стоянова в „Малкият акробат”; в духа на керамичната
пластика, с която Росица Трендафилова е известна - в „Прилив”;
експериментаторски - с вграден метален елемент в хартиената каша в „Луна” на
Пенка Димитрова.
И
в двете зали впечатляват голямо-форматните принтове на Александър Стефанов,
които са част от подарената през 2006 г. в Добрич самостоятелна изложбана художника, озаглавена “Известник”,
посветена на печатната преса в България. Изпълнени със съвременните изразни средства
- на дигиталния печат върху платно, „Стефан Стамболов”, „Белведерски торс”,
„Александър Македонски”, „Давид”, „Ангел” и пр. са наименованияот колекцията, за която в словото си на
откриването Пламена Димитрова–Рачева пише: „....В творбите, е водещ постмодерният
прочит на класическата пластична форма на образци от античното гръцко и римско
изкуство, от италианския Ренесанс, от днешната българска пластична култура и
фотографията, които са опаковани в думи, фрази и слова от съвременната
вестникарска преса, запомняща се с нейната бруталност, цинизъм, безсмислие,
манипулативност и висока степен на агресия. Това е опаковката, това аурата на
съвремието, която обезсмисля чистата форма, образа на из вечната класическа
красота, разрушава духовната и емоционалната връзка между изкуството и
човека....”
„....Тематичен
проблем, който художествено-образно е решен на принципа на съчетаването на две
същности -съвършенството на
произведението на изкуството и актуалната събитийна сила печатната преса, която
има мощната роля да променя и манипулира съзнанието на хората в битийността.
Дигиталните техники, с които си служи художника му дават свободата при
пластичното им формообразуване и превръщането им всамостойни медийни обекти, от друг тип,
носещи ясни словесни и смислови послания, както е в портретните композици с
образите на Васил Левски и Стефан Стамболов....”
И
още за автора – „...Той е един от пионерите на съвременния визуален език в
новото ни изкуство, за който можем да твърдим, че има интелектуално моторна
функция. Свободата на художника е свобода на творческия му дух, не лутащ се и
търсещ, а откриващ визиите в нови територии за изкуството. Това той осъществява
чрез създаване на уникален авторски художествен образ носещ богатството на
смисли и артистичната интерпретация на детайла, изразителност и емоционална
смисленост на формата в една лаконично организирана и ясна композиция.”
В
изложбата могат да се видят и „Автопортрет по Вермеер” на Недко Недков – работи
на Борил Цонев, Асадур Маркаров, Вержиния Маркарова, Ясминка Кукич /Канада/,
Жан Пиер Варе /Франция/ и др. НДТ