На 15 август България чества Ден на спасението: Лекар изгаря, за да живеят 47 души
2013-08-14 @ 09:35 EEST
На 15 август точно в 12 часа стотици хиляди българи ще спрат за
шестдесет секунди лудата си надпревара и ще застинат мирно и смирено.
Сирени на болничните линейки ще завият в знак на почит към загиналите за
спасяването на човешки животи в мирно време. Денят на спасенията е
обявен за национален празник с решение на Министерския от 20 декември
1912 година. Упоритият инициатор това да се случи е писателят лекар
Тотко Найденов. България е първата страна в Европейския съюз, а може би и в света,
която с правителствен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора,
които са обрекли себе си заради другите.
Преди броени дни в трагичния рудник "Ораново" един от спасителите
49-годишният Асен Грънчаров получи инфаркт и почина на стотици метри под
земята. Сърцето му не издържало на напрежението, жегата, убийственото
темпо, с което се провежда спасителната акция. Година назад двама мъже в
разцвета на силите си Петър Петров и Христо Стефанов се хвърлят в Черно
море и спасяват давещо се дете. Подводното течение обаче не им
позволява да излязат от водата и те загиват. В четвъртък ще сведем глави
и пред техния подвиг.
Истинската причина за Ден на спасението да се избере точно 15 август
обаче трябва да търсим точно петдесет години назад. Тогава един селски
лекар - д-р Стефан Черкезов, загива, като преди това спасява 47 души. Днес на негово име е кръстена болницата във Велико Търново, едно отделение в Бургас и гимназия в Плевен.
Адска жега от сутринта бележи този ден в разгара на лятото.
Участъковият лекар от с. Стрелец трябва да пътува за Горна Оряховица.
Автобусът е препълнен. Трудно се диша. Като уморен кон машината пъпли по
шосето. Неочаквано камион връхлита отгоре й. Рейсът веднага лумва в
пламъци. Взривната вълна изхвърля лекаря в канавката. Той е невредим.
Пред очите му обаче десетки тела са се струпали пред вратата, търсейки
спасение от огъня. Без дори и да се замисли, докторът се хвърля в
горящия рейс и започва да вади пострадалите. Косата му пламва. Гаси я с
ръце, но не спира дори за миг спасителната си мисия. Бялата найлонова
риза се стопява на гърба му. Идват линейките, но Черкезов моли екипите
да помагат на другите.
Качвай се, ти си най-пострадал, настояват лекарите, познали в
обгорелия мъж своя колега. Той отказва. Изпраща последната линейка и
тръгва пеш. След малко идват да го вземат. Припада. Стене, гънещ се в
ужасните болки. Шепти: Гледайте другите. Аз умирам. В ранното утро на 16
август предсказаното му се сбъдва. Изпращат го цялата болница,
спасените пътници, родното село Виноград, където е вечният му дом.
На този ден съпругата на героя Лидия е на 23 години, работи като
счетоводител. Дъщерята Антония е само годинка. И в този трагичен момент
Лидия намира сили и записва медицина. Няма време да мисли за сполетялата
я трагедия. Трябва да върви напред. Влиза в научните среди. С много
труд тя се гради като учен. Пенсионира се като доцент. Едногодишната
някога дъщеря също става лекар. Никога не съм имала съмнение каква ще
бъде професията ми, казва тя. Завършва с отличие. Днес е специалист по
очи, нос гърло.
50 хирурзи умират със скалпел в ръка
Петдесет хирурзи са умрели със скалпел в ръка, твърди д-р Тотко
Найденов. В списъка на спасителите са 117 лекари и 12 медицински сестри.
Д-р Борис Байтанов от Лом е отличникът на ВМА. Завършва и работи в с.
Зарево. Печели конкурс за асистент и ден преди да замине за София,
излиза на разходка из близкия язовир. Изведнъж лодката започва да се
пълни с вода. Уплашено дете скача от нея. Баща му тръгва да го вади. И
двамата не могат да плуват. Отличен плувец, докторът веднага скача в
езерото. Ще ви спася - казва. И това са последните му думи. Вкопчените в
него удавници го повличат към дъното. В същото време, в Париж,
годеницата му го чака за сватба.
Д-р Кирко Хекимов е хирург в пловдивската университетска болница.
Прибере ли се в родния Златоград обаче, въпреки че е в почивка, винаги е
готов да помогне. Една утрин, след тежка нощ в операционната зала,
която завършва щастливо за болния, той е е покосен от масивен инфаркт.
Операционната сестра от Пловдив и майстор на спорта по алпинизъм
Стефка Димитрова загива в скалите на Карловския Балкан в опита си да
спаси оплел се във въжетата неопитен катерач.
На път за консултативен преглед загива д-р Илия Джамбазов.
Санитарният самолет, в който пътува, се разбива в Рила. 35-годишната
акушерка Василка Гиздова придружава родилка за Габрово. Шофьорът бърза
иминава при спусната бариера. Влак помита колата и всички умират.
Два месеца преди пенсионирането си минният спасител Илия Щирков влиза
под земята заради поредната акция. Става срутване и загива.
Медицинската сестра Радина Стоева е на 32 години. След дълго слято
дневно и нощно дежурство й прилошава. Тръгва за вкъщи, но на трамвайната
спирка умира от масивен инфаркт. След пет дни й предстои сватба, заради
която сестра й е долетяла чак от Канада.
Д-р Петко Петков е дежурен навръх Коледа. Цяла нощ води тежка борба
за живота на семейство, пострадало от тежки изгаряния, след пожар.
Преуморен, на сутринта се прибира в дома си, където почива от масивен
инфаркт. Дълъг е този списък на достойни хора. Пред паметта на всички
тях ще се преклоним на 15 август. За да се помни подвига им завинаги,
заключава д-р Найденов.