Политиката няма как да бъде отделена като самостоятелно звено от националния живот - като скачен съд е. Днес наблюдаваме реколтата на това, за което много хора многократно сме напомняли - сриването на културното равнище на нацията, т.е. опростачването.

Какво излиза? В един момент ние започваме демократичен модел, който е създал своите основни показатели в определена среда - хора с домашно възпитание, със социални спирачки. И най-важното - социална и национална среда, която поставя на изключително важно място човешкия ум.

В последните десетилетия обаче се наблюдава друго - съзнателно сваляне престижа на човешкия ум като основен двигател на всичко, което се прави. Как тогава да се създаде друг начин на общуване - та на умните никой не им дава думата. Или пък самият умен, за да може да говори, се приобщава към общия хор.
Днес разумът, точността и пестеливостта на оценките са подменени от децибелите на крясъка. Това не се лекува със смяна на политици, а със смяна на политиката. Тъй като от лечение се нуждае самият културен пласт.

Няма нищо по-подигравателно от това да поставиш учителите и учените на България в положение на мизерстващи. Това е първият начин да им дадеш отрицателна оценка като присъствие в историята и в обществото.

Каквото и да направят след това, те няма да бъдат чути. И това не е само тук. Мои колеги от елитни европейски университети още в началото на кризата ми казаха, че тя не е в банките, а в манталитета на обществото. Тя се поражда от пълното несъответствие на технологическата мощ с ценностната система на човека, или нейната липса. Но у нас нещата са още по-зле, защото ценностната ни система се налага от среди със сравнително ниска култура и с обожествяване на финансовите възможности. При това положение умните хора стават досадно излишни. На тяхно място изпъкват тези, които обявяват своето за ум, когато говорят каквото и да е. Т.е. - назначение за ум.

Сега при кризата в образователната система и потъпкването й чух изисквания от българския бизнес, че трябва да се ликвидират специалностите, които не са пряко свързани с производството.

Това е израз на консуматорското отношение към националната култура. Защото най-важното производство в една цивилизована страна е производството на хора. И неглижирането на хуманитарните предмети, и фаворизирането на тези с техническите параметри за живота ни ще ограничат фатално културния ни хоризонт.

И какво се получава накрая? Някой иска да е Рокфелер, за да постигне пълно щастие.
А дори не е прочел Вазов...

(в. Преса, печатно издание, брой 220 (571) от 14 август 2013)
 

Проф. Боян БИОЛЧЕВ