Азис тегли ипотечен заем от 138 000 евро със срок 33 години през юли 2007 г. Обезпечението е семейното му жилище. Според договора годишната лихва за забава е 18,75% (съизмерима с нивото у нас) и се начислява автоматично върху неизплатените на падежа суми. Както при кредитополучателите в България, така и в контракта на Азис има и клауза, според която банката може да обяви целия му заем за предсрочно изискуем, когато настъпи падежът на някоя от вноските.

Има и правото директно да определи размера на задължението, като представи удостоверение за това. В резултат задължението на Азис е определено на 139 674 евро за главницата, 90 евро за просрочени лихви и 41 902 евро за лихви и разходи.
Имотът на Азис е продаден на 50% от стойността му и той е изгонен от жилището си, но впоследствие завежда дело.

Съдът на Европейския съюз в Люксембург даде рамо на някои длъжници, които са спрели да изплащат заемите си. Те вече ще могат да поискат спиране на стартирало срещу тях изпълнително производство, ако смятат, че в договора им за кредит има неравноправна клауза. Това следва от решение на съда от 14 март 2013 г. по дело C-415/11, съобщи адв. Веска Волева, станала известна с водените от нея дела срещу банки.

В момента у нас изпълнението срещу длъжник не може да бъде спряно, дори той да възрази срещу издадения изпълнителен лист. Тоест процедурата по продажбата на имота остава в ход и дори след време съдът да се произнесе в полза на длъжника, банката ще му дължи определена сума, но жилището му ще бъде продадено.

Родното законодателство обаче позволява да бъде заведено контрадело, при което изпълнението спира, ако длъжникът представи поне 1-2 документа в своя полза.
След тълкувателното решение на съда в Люксембург би трябвало да може да се спира продажбата на имота в рамките на изпълнителното дело.

"Не се допуска правна уредба на държава членка на ЕС, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул", постановяват съдиите от Люксембург.

Според тях съдът в исковото производство трябва да има правото да постанови временни мерки, включително спиране на изпълнението. Мотивите на европейските съдии са, че ако производството не се спре и жилището бъде продадено, а впоследствие се окаже, че всичко това е станало на базата на незаконна клауза в договора, загубата на дома на потребителя не може да се компенсира ефективно.

Решението на европейските съдии е задължително за родните съдилища и те са длъжни да го прилагат.

"Това решение на съда в Люксембург ние вече го използваме и се позоваваме на него в молбите по заповедните производства за спиране на изпълнителните дела. Проблемът е, че различните съдии го прилагат различно. Някои го приемат и спират производството веднага, докато други - не", коментира пред "Труд" адв. Волева.

Според адв. Янчо Трончев, чиито клиенти са банките, решението на съдиите в Люксембург не е прецедент и не е изолиран случай, защото така съдът постъпва във всички европейски държави. Адв. Трончев смята, че е редно, когато има нищожна клауза в договора, тя да бъде отменена, но не може само с едно възражение да се спре изпълнителното производство.

У нас защитата чрез позоваването на неравноправни клаузи тепърва прохожда, независимо че по въпроса има евродиректива от 1993 г. Те са регламентирани и в родния закон за защита на потребителите. Неравноправна клауза е например прекалено висока неустойка при просрочие на кредита. Защитата от тези клаузи обхваща както потребителските, така и ипотечните заеми. http://www.trud.bg/