- Доц. Калагларски, бихте ли представили новата бакалавърска програма - "Политически и медиен маркетинг и PR"?

- От новата учебна година 2013/ 2014 година на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" започва подготовката на млади български специалисти по политически и медиен маркетинг. Това е единствената специалност в българските университети, която има за цел да допринесе за моделиране на ново качество български специалисти. Специалисти, които да работят в сферата на политическата комуникация, по конкретно - на политическия маркетинг, както, разбира се и в сферата на медийния маркетинг.

- Защо на медийния маркетинг?

- Защото както в Европа, така и в България, в момента върви, особено през последните три четири години в нашата страна, динамичен процес на концентрация, или както често европейските структури в Брюксел правят критични бележки към нашата действителност, българската действителност, върви една свръхконцентрация за мащабите на България. Тези процеси безспорно водят до едно ново качество на журналистиката. Появяват се все по-точни индикации за корпоративна журналистика. За журналистика, която приоритетно обслужва конкретни персонални корпоративни интереси. Основните постулати, основните качествени професионални характеристики на професията на журналистиката започват да се подменят с други приоритети, наложени от конкретна ситуация, конкретна конюнктура или конкретен политически елит. За да се управляват тези процеси комуникацията медии-общество, за да се управляват процесите на медийните структури, да се управляват дори и финансовите процеси, вече не е възможно специалистът да има само образование по журналистика, или по пъблик рилейшънс, реклама или брандинг-комуникация. Той трябва да има една богата мениджърска култура и маркетинговите подходи да са приоритетните при него. Ето защо ние решихме да създадем тази специалност, която да подготвя специалисти по маркетинг в сферата на медийните системи и в сферата на политическите структури. Виждаме действителността в нашата страна, особено през 2013 година. От февруари до сега минаха 6-7 месеца почти. Виждаме напрежението, което се акумулира, в определени ситуации като че ли има амплитуда на замълчаване, но следващата фаза е отново динамика, още по-агресивна и още по-категорично изразена.

- Защо се получава така?

- Защото много добре през тези 6-7 месеца се откроиха редица недостатъци както на българските политически структури, така и на българския политически елит. Елитът, който не умее да прави послания, или прави послания, които са конюнктурни, ситуативни, а не устойчиви. Елитът, който демонстрира ниска политическа култура, култура на публичното присъствие, на публичната комуникация. Елитът, който приоритетно защитава персонални или тясно партийни интереси, а не интересите на обществото и на демократичните традиции, които безспорно са характерни не само за Европа, а и би трябвало и за нашата действителност. Виждаме колко са размити посланията на политиците. Много често ние се объркваме и казваме: "Чакай сега, едните така говорят и другите така говоря. Едните това обещават и другите това обещават. Коя е разликата между тях?". Т. е. липсва политическата релефност, която да открои конкретни политически позиции и в резултат на това да има едно сигментиране на обществените структури към конкретните лидери, системи, партии. Т. е. има едно разминаване, все по-голямо сближаване на комуникативните качества на политиците, каквито и платформи да изповядват и независимо в коя позиция в момента са ситуирани. Това всичко означава липса на политическа култура, липса на маркетингов подход, на политически мениджмънт. Т. е. има една политическа ситуация, която води до още по-силно депресиране на хората и до още по-тотално объркване. И виждаме, че тези протести, които добре помним, че започнаха през февруари от Варна, и аз за първи път виждам в този град 60-70 000 души, излезли заедно по булевардите, площадите, улиците да протестират, и виждаме, че тези хора когато в един момент ги попитаме: "Какво желаете?", казват: "Смяна на системата". Добре, какво да се смени от системата и каква нова система предлагате - има тотално объркване, мълчание, амплитуда на изчакване. Това означава, че и нашата политическа култура, на хората, които участваме в тези процеси, не е необходимата култура на присъствие. Позитивното е, че нашето общество, всички ние българските граждани, вече не искаме да бъдем пасивни наблюдатели на процесите, а искаме да бъдем активни участници в политическите процеси. Но се знаем как. Т. е. и нашата индивидуална политическа култура трябва значително да се промени и развие. Ето това също е приоритет на специалността, за която говорим.

- Какви са новите моменти в тази специалност?

- Заложени са няколко качествено нови модела в традиционната система на българското университетско образование. Единият модел е, че ние от първия учебен ден освен в лекционните зали ще обучаваме нашите студенти и в реални условия на професионалната общност - в системата на медиите, в системата на политическите структури, в системата на маркетинга. Т. е. ние сме заложили един модел, който е вече добре познат в най-престижните европейски университети - от първите дни студентите да работят заедно в екип с преподавателите си, но и с експерти от практиката. А не както беше системата до сега - да мине първата, втората година, пък тогава ще имат стаж две седмици, после четири седмици стаж. И така младежът завършва с някакво пребиваване в някаква професионална структура от няколко дни или няколко седмици. А сега от първия учебен ден трябва да бъдат включени. Вторият качествено различен и по-нетрадиционен модел, който сме заложили, е да се привлекат действително най-изявените български експерти. И ние сме привлекли в нашата учебна програма не само академични преподаватели, каквито са проф. Божидар Димитров, проф. Николай Овчаров, проф. Боряна Христова - директор на националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", но и експерти като Александър Андреев - директор на българската секция на "Дойче веле", Ирина Бокова - генерален секретар на ЮНЕСКО, Стефан Тафров - българския посланик в ООН и други изявени на международно ниво български експерти, които не само могат да запознаят студентите с най-новите тенденции, но и да допринесат за внедряването на тези тенденции в нашата българска университетска практика.

- Доц. Стамболийски, бихте ли споделили и Вашите виждания за новата бакалавърска програма?

- Важно е да допълним, че това е едно предизвикателство към младите хора в България. Предизвикателство, защото бакалавърската програма "Политически и медиен маркетинг и PR" иска да даде на България едни нови политици, едни млади хора, които имат една нова визия за българското общество. Ние ще им дадем едно обучение поне по три основни важни направления. Едното е политически науки, другото е журналистика и PR, третото са икономически знания, икономически науки и четвъртото, разбира са, компютърни знания. Но ние ще можем, както каза и доц. Калагларски, който е идеолог на тази бакалавърска програма и който е неин създател и основен двигател, практически и теоретически така да съчетаем знанията, че утре българското общество, българските политически партии могат да ползват знанията и авторитета на тези млади хора, които искат да променят България, да променят политиката и да бъдат новите лица в българския политически живот. В този смисъл, това ще е едно предизвикателство наистина за хората, които искат да бъдат и политически лидери, и участници, и по някакъв начин подпомагащи политическите процеси в България. Тези протести показаха, че се искат нови лица, иска се младото поколение да влезе в политиката. И да им кажем това - че политиката е една важна, стратегическа област. Тя не е негативна и не трябва да се отнасяме към нея с презрение. А трябва младите хора професионално да направят от политиката място, където всеки може да изяви себе си и, разбира се, да допринесе за просперитета на цялото българско общество.

- Доц. Калагларски, колко ще е продължителността на обучението в новата бакалавърски програма, какви ще са формите, таксите?

- Обучението в бакалавърската програма ще се извършва по трите класически форми - редовна форма на обучение, дистанционна и задочна. Виждаме, това е тенденция и в други европейски университети, предвид, че все повече от младите хора пътуват в чужбина, работят там, виждаме, че този модел - за дистанционно обучение става все по-приемлив за тях. За това ние сме адаптирали учебните програми, учебните планове и към този модел на обучение. Обучението ще бъде осем семестъра. Таксите ще бъдат семестриални. Предстои да се издаде заповед на ректора на университета в средата на септември и те ще се регламентират. Обикновено са обвързани с минималната работна заплата в България, три-четири минимални работни заплати за редовна и дистанционна форма на обучение. Възможността, която се предоставя, е че по програма "Еразъм" младежите могат да пътуват през тези осем семестъра в почти всички европейски държави и конкретни университетски системи. Имат възможности за включване в европейските фондове за подпомагане на висшето образование, т. е. да кандидатстват за европейски стипендии. Все повече наши студенти не само кандидатстват, но и успяват да се включат. Широки са възможностите. Чрез изграждане на екипи от студенти, преподаватели, експерти от практиката се кандидатства и по европейски програми. Все повече наши студенти успяват да предложат качествен продукт и да спечелят такива конкурси. Т. е. нарушаваме статуквото на традиционния модел - лекции, семинарни упражнения, изпити. От първия ден нашите млади хора ще бъдат включени реално да произвеждат, нещо да създават - медиен продукт, рекламен продукт, PR-продукт, брандинг-продукт. Да моделират политически комуникация, да участват в политическите процеси. Т. е. искаме тези хора да произвеждат, не само да присъстват пасивно, но и да бъдат активни участници в образователния процес.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА НА ВСУ "Ч. ХРАБЪР" ДОПРИНАСЯ ЗА КОРПОРАТИВНИЯ ИМИДЖ

ШЕФЪТ НА ПОЖАРНАТА В ИСТАНБУЛ - ВЪЗПИТАНИК НА ВУЗ-А

НАД 2 700 СА ДО МОМЕНТА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ НА ВСУ

ВСУ "ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР" ПОЛУЧИ СЕРТИФИКАТ "DS LABEL"

КИТАЙСКИ ШЕФОВЕ НА МЕДИИ - ВЪВ ВЪЗТОРГ ОТ СЕВЕРНОТО НИ ЧЕРНОМОРИЕ И БЪЛГАРСКОТО ГОСТОПРИЕМСТВО

СИЛНИ УНИВЕРСИТЕТИ ЗА СИЛНА ЕВРОПА