Само през изминалата година 3005 българи са посегнали на живота си, като 766 от случаите са завършили със смърт. Добрич, Ловеч и Разград пък оглавяват класацията за най-много самоубийства на национално ниво. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи. По отношение на пол и възраст цифрите показват, че към самоубийство прибягват предимно по-възрастните мъже и по-младите жени, пише в. "Монитор".

Средната възраст на самоубиеца от мъжки пол е 47 г., а при дамите - 37 г. Любовна мъка, раздяла и самота са едни от най-честите поводи за посягане към собствения живот. Следват липсата на работа и препитание, семейни проблеми и конфликти, телесно или психично заболяване и др.

Според експертите младежите най-често гълтат хапчета заради любовна мъка, а старците избират бесилото заради болест или от самота.

Другите най-предпочитани методи били отравяне с химични средства, хвърляне от мост или висока сграда и намушкване с нож. При опитите за самоубийство с огнестрелно оръжие пък се наблюдавал интересен феномен – през 2010 г. бил регистриран спад на тези случаи с 25%, а година по-късно имало ново увеличение с повече от 50%.

По данни на "Евростат” страната ни се нарежда в челната петица по самоубийства в рамките на ЕС. Традиционно най-високи са нивата в държавите от Северна Европа, но България и Румъния не им отстъпват. Според специалистите има разлика в мотивите, водещи към суицидно поведение.

Във Финландия и Дания например времето почти винаги е мрачно и създава тягостно настроение, което често прераства в хронична депресия. У нас и в северната ни съседка пък бедността и безработицата продължават да са сред водещите причини при опитите за самоубийство.

Тревожна тенденция е, че все повече млади хора, включително и деца, посягат на живота си.

Предстои да бъде проучено защо точно те искат да избягат от действителността. Това коментира психиатърът д-р Хинко Хинков от Националния център за опазване на общественото здраве и анализи.

Независимо че още нямаме пълен анализ по въпроса, по всичко личи, че това се дължи на проблеми и неразбиране в семейството, в училище, проблеми в междуличностното общуване и като цяло в липса на политика за младите хора, посочи д-р Хинков. По думите му опитите за самоубийства като цяло не са се увеличили драстично.

В последните 4 години обаче, откакто медицинската статистика събира информация за случаите, за тях се говорело по-открито. Затова се смятало, че у нас едва ли не има епидемия от опити за самоубийства.  Основната причина човек да посегне на живота си е социалният фактор, като неразбирателството със съпруга или съпругата или караниците с родителите.

Чак на второ място като мотив за самоубийство се нареждат безработицата, ниските заплати и дълговете. С новоприетата програма за борба със самоубийствата, която е финансирана много добре, ще можем да провеждаме адекватна превенция срещу това явление.

Превенцията е механизмът, който би намалил опитите за самоубийства. Тя е на няколко нива. Социалните условия са водещи. Важно обаче е да се говори за проблема с учениците още в училище. Това заяви специалистът по съдебна психиатрия и съдебна психология доц. Владимир Велинов.

Според него, когато един въпрос, колкото и неприятен да е той за обществото, се дискутира открито, се създават последващи възможности за неговото преодоляване. Ако в клас започнат да влизат психолози и психиатри, които да разговарят с учениците открито, да дават отговори на въпросите им, подрастващите ще свикнат да обсъждат проблемите си и ще научат, че споделени, за тях може да се намери и решение.

На тази база именно се основава добрата превенция, смята специалистът. Той изрази надежда, че Националната програма за превенция на самоубийствата в България за периода 2014–2018 г. няма да се отчита формално, а ще се изпълнява. Според доц. Велинов, ако това се случи, в следващите години самоубийствата сред младите хора ще намалеят. Inews.bg/НДТ