Още една хубава вечер се проведе в петък в Кафенето на Мино.
Поетесата Валентина Добринчева този път изненада своите гости не с лирика, а с проза. И наоколо замириса на кокичета, на лютичета, замириса на природа, на онази природа, в която Валя е лудо влюбена. Просто в това обкръжение на цветове, на багри, на благоухание тя беше себе си, беше истинската Валя. Кокичетата за нея бяха хора – ниски, високи, бели, с по-тъмен цвят на кожата. Всяко стръкче от жълтата нежност на лютичетата пък беше дъх, беше живот. Дори изсъхналите дънери, които тя е събирала, търсеха близост, получаваха любов. А следата от женско червило по панталона на влюбения младеж в един от най-новите текстове на Валя запали игриви еротични пламъчета в очите на нейните гости. Разбира се, встъпителните слова и при това представяне бяха на Драгомил Георгиев, който подготви гостите за красивата изненада, с която ни зарадва Валя. Валентина Добринчева е родена на 2 юли 1976 г. в Добрич. Завършва средното си образование в родния град в езикова гимназия “Гео Милев” с френски език. Посещавала е лекции по психология и изобразително изкуство, има два завършени семестъра в Технически университет във Варна, специалност “Инженерен дизайн”. Дипломирана е в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, София, специалност “Филмова и телевизионна режисура”. През 2010 г. излезе впечатляващата й стихосбирка „Шипка”. Нейни статии и стихотворения са публикувани и в: www.cult.bg, www.slovesa.net, www.mediatimesreview.com и др. Работи в Дарик радио Добрич – като журналист. Следващият петък, 13 септември, отново в 20 часа и отново в Кафенето на Стария Добрич, свои текстове ще представя Кремена Желязкова, автор на „Наричаха го Спаич” – книга за капитан Димитър Списаревски – Живата торпила. НДТ