Промяната е толкова радикална, че например в новите условия не бихме могли да си представим, че е възможна политическа кариера на доскорошния ни премиер (с неговото сенчесто минало) или на сегашния президент (с неговата корпоративна обвързаност). Като че ли на ситуацията при тях сега гледаме като на заварено положение. За новата изпълнителна власт обаче подобни „бонуси“ са недопустими. Затова когато правим сравнение между подкрепата за сегашните управляващи и за предишните, трябва да имаме предвид новите обстоятелства. Оценките за дейността на новите министри са аналогични на тези, които техните предшественици от кабинета на Бойко Борисов получаваха в средата и в края на мандата на ГЕРБ.

При сегашната ситуация трябва да отбележим и факта, че се формират нагласи, които консолидират подкрепата за партиите, стоящи зад правителството. Това води до повишаване оценката за дейността на членовете на кабинета. Според избирателите най-успешно засега се справят със задълженията си премиерът Пламен Орешарски и неговият заместник - министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Те получават позитивна оценка от около една трета от гласоподавателите в страната. С потенциал да се присъединят към това ниво за оценка са още външният министър Кристиан Вигенин, министърът на отбраната Ангел Найденов, министърът на труда и социалните грижи Хасан Адемов, министърът на финансите Петър Чобанов и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Делът на положителните оценки за тях се движи между една четвърт и една пета от електората. Дали поради по-голяма пасивност, или поради неумение да демонстрират действията си пред обществото, по-голямата част от министрите остават в зоната на 15-20% положителни оценки, което е по-ниско от подкрепата за политическите сили, които са ги издигнали. В дъното на тази класация засега са министрите на околната среда и водите Искра Михайлова-Копарова и на инвестиционното проектиране Иван Данов.

БСП води с три процента

Четири месеца след парламентарните избори на 12 май наблюдаваме сравнително устойчива структура на електоралната подкрепа за основните политически партии. Резултатите, които се оформиха след изборите, се утвърдиха и се потвърждават трети месец. Най-голямата политическа сила в момента е БСП. На фона на крещящото политическо разделение в страната социалистите изглеждат като стабилизиращ фактор и успяват в най-голяма степен да консолидират своите привърженици. Ясно е, че тази подкрепа преминава през надеждата за успешна дейност на кабинета.

На сравнително малка дистанция след БСП регистрираме подкрепата за доскоро управляващата партия. В рамките на последната година ГЕРБ изгуби около една трета от привържениците си. За разпад на електоралното ядро на партията на Бойко Борисов обаче засега не може да се говори. Изразени в абсолютни числа, подкрепата за БСП може да се оцени като 1,1-1,2 милиона гласа, а тази за ГЕРБ - около 1 милион гласа. Различни фактори ще оказват влияние на това съотношение, но устойчивостта на картината показва, че отсега нататък евентуалната промяна ще става бавно и постепенно, а не с резки скокове. Избирателите днес дават 3% повече за Коалиция за България, отколкото за ГЕРБ. Одобрението за левицата също е по-голямо, което означава, че столетницата има значително по-голям резерв. Засега подкрепата за ДПС стои на своето обичайно ниво, а националистите разпределят влиянието си между няколко формации.

Реформаторският блок убива гражданския патос

При толкова силно изразено гражданско недоволство възниква въпросът къде е потенциалът за промяна. Данните, които получихме за евентуалната подкрепа за обявените нови политически проекти, показват, че два от тях имат възможност съществено да разместят политическите пластове. Това са Демократичният реформаторски блок (ДРБ) и платформата, която може да се развие около движението „България без цензура“. Намалялата подкрепа за ГЕРБ отваря ниша, в която може да се вместят новите субекти. Неслучайно всички се обявиха за десни или десноцентристки.

Първоначално изглеждаше, че ДРБ може да получи летящ старт с много висок таван. Ако последователно бяха овладели гражданската енергия и бяха отговорили адекватно на очак­ванията на протеста, възможността за превръщането му в основна политическа сила вдясно с тенденция за достигане на позицията на първа политическа сила в страната изглеждаше реална. Опасявам се, че нещата вече не стоят така. Опитите за колаборация с ГЕРБ, колебливостта при вземане на решения, заставането зад абсурдното искане за „оставка веднага, пък след това ще мислим какво да правим“, бързането за влизане във властта, което обслужва единствено интересите на ГЕРБ, приемането на президента за свой патрон - всичко това води до убийството на гражданския патос и свеждането на мисията от рестарт на системата до „стани, за да седна“.

Според мен основата, върху която се изгражда ДРБ, е сгрешена. Те първо трябва да се преборят за мястото си в дясното политическо пространство, а след това да се изправят срещу стратегическия си опонент - левицата. Засега ДРБ прави точно обратното, което го превръща в „патерица“ на ГЕРБ и в проект със срок на годност един до два парламентарни мандата. Дори и в тази си позиция ДРБ ще играе съществена роля на българската политическа сцена в непосредствено бъдеще.

Другият политически проект, който привлича общественото внимание, е „България без цензура“ на Николай Бареков. Ако при ДРБ става дума за идеология, в този случай става дума за прагматизъм. Значителна част от избирателите искат промяна, защото нямат доверие на нито една от изявените партии. Това е центристкият електорат, който се лута между двата полюса и не се влияе от призраците на миналото. Политически субект, който може да играе ролята на балансьор с възможност да взаимодейства и в двете посоки, обърнат с лице към конкретни проблеми, има бъдеще в нашата политическа действителност.

Гражданският натиск за създаване на такава политическа формация е налице. Въпросът е дали проектът на Николай Бареков ще отговори адекватно на тази обществена потребност.

-------------------------------------------

По поръчка на вестник „Преса“ Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „Сова Харис“ проведе представително за пълнолетното население на България изследване. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 31 август - 9 септември 2013 и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.

(в. Преса, печатно издание, брой 252 (603 от 16 септември 2013)