КРЕМЕНА ЖЕЛЯЗКОВА СЕ ПРЕДСТАВИ В АКАДЕМИЯ „ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ”
2013-09-17 @ 13:06 EEST
Нищо
„фатално” не се случи в петък, 13 септември. Напротив, това беше поредната
хубава петъчна вечер в Кафенето на Мино, където продължава лятната литературна
академия на добричките писатели.
Домакин
този път беше Кремена Желязкова. След като литераторът Драгомил Георгиев „се
разходи” по творческия й път, дойде ред на нейните приятели да представят
подготвените от нея текстове. На фона на прекрасната музика от годишните
времена на Вивалди, талантливият млад актьор от театрална студия „Зорница”
Стелиян Драганов прочете красивата и малко тъжна история на една глуха
цигуларка.
А
Валентин Андреев, ах, този Рафе, който въпреки борбата си с коварната болест,
този сезон отново се качва на театралната сцена, върна присъстващите около 180
години назад. Защото текстът, който той поднесе на фона на изпълнение на
виртуозния Теодоси Спасов, се отнасяше към ония исторически времена преди Руско-турската
война от 1828-29 година, след която българите масово изоставят родните си места
и се преселват далече на север, в безкрайните степи в Русия и Бесарабия. Представянето
завърши с веселата история за две гълъбчета, която поднесе дългокосият Георги
Колев. Представянето на Кремена Желязкова завърши, но вечерта продължи с много
настроение, с много музика и чести наздравици.
Та
кое от всичко в този петъчен ден на 13 септември беше „фатално”?
Кремена
Желязкова е родена през 1983 година в град Добрич. Поради тежко заболяване, тя
е прикована към инвалидния стол, но това не и́ пречи да завърши с отличен успех
както средното си образование, така и шуменския университет „Епископ Константин
Преславски” - Колеж Добрич, специалност „Информационни технологии”. Първите си
литературни опити прави във вестник „Антимовски хан”, където печата редица свои
есета и разкази. Има публикации в редица електронни сайтове като „Хулите”,
„Откровения” и „Алтерафорум”, както и в списание „Антимовски хан”. Издала е
четири свои книги –„Имам ли бъдеще?” /2007 г./, „Ти можеш!” /2008 г./ ,
„Наричаха го Спаич” /2009 г./ и литературната анкета „Рада – познатата и
непознатата”. НДТ