Индивидуалният купувач

Настъплението на китайските пари, вложени в имоти зад граница, е започнало естествено чрез купуването на жилища от китайски преприемачи. Гражданите на поднебесната империя са подложени на строги проверки за износ на капитали, но въпреки това с нарастването на силата на националната валута изтичането става необратим процес.

Първите държави, обект на интерес от тяхна страна, са Хонконг и Сингапур. Между 2008 и 2012 г. там са купени толкова много имоти от китайски граждани, че това е взривило цените. Бързият растеж принуди местните правителства да наложат тежки държавни такси при покупка на имот, така че да възпрат поне малко потока от пари, изливащи се на пазара.

“В момента китайците вече са се преместили на други пазари, където, въпреки че представляват сравнително малка част от купувачите на имоти, броят им нараства”, казва директорът на “Савил Рисърч Китай” Джеймс Макдонълд.

Според него основното, което търсят китайските граждани, е сигурност за парите си, достъп до образование, възможности за постоянно пребиваване и гражданство. С нарастването на покупателната способност на китайския юан възможностите за техните вложения растат.

Проучвания на
 възможностите

Огромната сума от 5,6 млрд. долара инвестиции в имоти зад граница обаче не се получава от покупката на ваканционни апартаменти или жилища за живеене. Тя е следствие от дейността на застрахователни компании, държавни инвестиционни фондове и портфейлни инвеститори. Те търсят усилено места по света, които да им осигурят по-висока доходност на парите.

Обикновено тези китайски инвеститори търсят местен партньор. Имотите, към които се насочват, са разнообразни: жилищни сгради и комплекси в големите градове, търговски комплекси, логистични имоти в страни, които са ключови търговски партньори на Китай. И дори в студентски жилища във Великобритания.

Според Макдонълд това, което се случва в момента, е просто един проучвателен набег къде по света може да се осигури по-висока доходност за времената, в които ръстът в самия Китай вече няма да е толкова висок, колкото в момента. При това тези инвестиции се случват без участието на китайските пенсионни фондове. Защото двата фонда - Общественият пенсионен фонд на Китай и Националният фонд за социална сигурност в момента имат забрана да инвестират в имоти. Но едва ли това ще продължава вечно.
Като география местата за инвестиране са навсякъде по света: Бразилия, САЩ, Великобритания, Австралия, Япония.

Къде е България

У нас китайските купувачи на жилища са пренебрежимо малко, за да бъдат обхванати от каквато и да е статистика. Има една по-забележима китайски инвестиция, свързана с имоти, но засега неуспешна: преди две години китайската държавна компания “Тянджин агробизнес къмпани” взе под аренда 20 000 дка земи в Северозападна България в района на Видинско. Там тя отглеждаше царевица и люцерна, но след първата година, която не беше особено успешна, се отказа. Сред неслучилите се също проекти е и изграждането от китайски инвеститори на индустриална зона в Божурище, която в крайна сметка ще се прави от германска компания.

Също така не е известно китайски бизнесмен да е купил хотел в България. Поканата на премиера Пламен Орешарски към най-богатия китайски предприемач Ван Цзянлин да построи спа комплекс у нас е все още само покана. Приносът на Пекин към нашия туризъм засега се изчерпва с китайските ресторанти.

“Основната причина китайците да не забелязват българския имотен пазар е преди всичко разликата в мащабите. От тяхната гледна точка ние сме незабележими, първо защото 7,5 милиона българи нямат покупателната способност, която да оправдава каквато и да е значима инвестиция. От друга страна, ние не предлагаме достатъчно активно възможностите си като логистична връзка за китайските стоки към Западна Европа. А и имаме конкуренция в това отношение с Гърция и Румъния”, смята шефът на Националното сдружение “Недвижими имоти” Иван Велков.

Има и друго обстоятелство, което едва ли е стимулиращо - изискванията на китайските банки при отпускането на кредити и гаранции за инвестиции зад граница. Например китайската Ексимбанк има кредитна линия от 10 млрд. долара за кредити и гаранции само за Централна и Източна Европа. Но банката иска насреща си да има държавна гаранция от приемащата страна. А е малко трудно да си представим как правителството ни издава държавна гаранция за построяването на нов мол или на складова база например.

http://www.trud.bg