Обаятелна и дарена с ораторски способности Дора Габе  използва трибуните у нас и по света за пропагандна дейност на добруджанския въпрос и навсякъде изразява своя протест заради поробената си родина. Съдбата на Добруджа  близо две десетилетия, става и нейна съдба. Тя е дългогодишна представителка на жените в ИК на Съюз „Добруджа” , председателка на Добруджанския женски съюз, редовен делегат на добруджанските конгреси.  Дора Габе изнася рецитали на стиховете си за Добруджа, участва и ръководи благотворителни дружества, събира буквари и читанки за поробените добруджански деца. При всяко свое участие в чужбина - в международни срещи на творци и преводачи,  в конгреси на ПЕН - клуб или като председател на българския ПЕН клуб, по покани на други организации, Дора Габе е интелигентен, увлекателен, завладяващ оратор. Залите, където изнася своите сказки и изказвания по различни проблеми, са препълнени. В Париж през 1926 и 1929 г., изнася  сказките си за българската  литература и за творчеството на Йордан Йовков. С тях поетесата прокарва и темата за поробена Добруджа. През 1929 г. изнася първа сказка в основания Добруджански народен университет “Стефан Караджа” на тема: ”Трябва да се говори за Добруджа”. Публикува множество статии, речи, писма, поместени в емигрантския вестник „Добруджа”. Едни от най-силните ѝ речи са „За мъченицата Добруджа”, „Стига жестокости”, „Отворено писмо до румънския писател Емануил Букуца” и много други.                                                                                                                                                                        След подписването на Крайовския  договор, на 7 септември 1940 г. Дора Габе написва на един дъх стихотворението „Добруджа. Химн”. Поетесата първа възпява освободена Добруджа.                                                                  Голямата цел и мечта за освобождаването на Добруджа става реалност.  Дора Габе е една от първите, включили се в делегацията, посетила освободена Добруджа и Добрич. В групата официални лица, които навлизат в Южна Добруджа с българската армия, са включени като представители на освободителното движение  Д. Габе и Аспарух Айдемирски. Песни, веселие и  манифестации царят в освободения град Добрич - сред манифестантите е и добруджанката Дора Габе. „Добруджа е вече свободна. Този ден от живота ми е незабравим” - пише Дора Габе в спомените си.                                                                                                                                                           

В навечерието на 25 септември, денят в който е освободен град Добрич,  разтваряме стария печат - откъс от книгата на бележития  добруджански  деец, писател и  журналист  Печо Господинов - „Добруджански образи”, С., Литературен глас, 1942. На стр. 9-13 е поместен очеркът „Дора Габе”, за поезията на голямата добруджанска поетеса  Дора Габе и активното ѝ участие в добруджанското движение за освобождаването на поробена Добруджа. Творбите на Печо Господинов се съхраняват във фонда на сектор „Краезнание” на Регионална библиотека „Дора Габе” – Добрич.

 „…За Д. Габе Добруджа е съдба: тя запълня цялата ѝ душа. Затова самата мисъл, че Добруджа не е българска земя и е противна. Как е възможно подобно нещо, когато тя е „наша  майка”.

                             …„Разпиляхме ги сърдцата си, 

                                   Като пилци закъснели,

                                  над нивята ти пожънати,

                                  над сърнища обгорели …”

И, когато синовете на Добруджа се връщат в родната къща, когато те потъват в нейната сянка, това завръщане е не само ожидано, то е нещо повече: постигнат блян. „Майко, майчице, отдалеч  ти идем грешни” … - така ѝ шептят нейните блудни синове. А тя, Майката-родина, милосърдна и добра, дори не попитва за греховете на своите рождени синове. Тя е щастлива, че може да ги приюти и да им възвърне вярата и радостта. Нали тя е съдба, майка и родина за тези, които я обичат? Нали те са живяли с нейните скърби и радости?

В тази атмосфера са родени и откърмени най-хубавите песни, поеми и книги на Д. Габе. Повечето от тях тя е посветила на Добруджа. Без тази приобщеност на поетесата към Добруджа, тя не можеше и нямаше да напише нито „Апостолът”, нито чудно хубавите си поеми „На героите отвъд” и „Тъжни мисли за радостта”, нито детските си спомени от Добруджа в книгата „Някога”, нито пленяващата със своята епична красота повест – „Малкият добруджанец”.

Но Д. Габе, за разлика от Й. Йовков, не бе само съзерцателка и поетка: тя не само живееше с болките и със страданията на своя роден край, но в годините на неговото робство участваше дейно и в борбата за освобождението му.                                                                                            Познавам  отблизу  Дора Габе като добруджанска деятелка и мога да свидетелствувам, че тя бе с цялата си душа в борбата за освобождението на Добруджа. Дори това всеотдайно поглъщане ѝ пречеше: на нея самата, защото не всякога ѝ позволяваше да се освободи от властта на своите чувства, и на творчеството ѝ,  защото я откъсваше от нейния поетически свят, от творческите сънища на поетесата.    

Д. Габе бе една от най-дейните членки на съюза „Добруджа”. Тя беше основателка и вдъхновителка на Добруджанския женски съюз. Въпреки грижата си за насъщния, тя намираше време и средства да посещава и добруджанските конгреси,  в заседанията на които вземаше живо участие. Тя работеше, освен това и като вдъхновена пропагандаторка на добруджанското дело в чужбина. Със същата цел тя ходи в Париж, Лондон и Прага. Д. Габе се застъпваше за справедливото добруджанско дело и в международни конгреси и при всички случаи се проявяваше като будна и родолюбива българка.

Но нейните заслуги към Добруджа не се изчерпват само с това: някога, когато първенците на добруджанската емиграция трябваше да убеждават и свои и чужди в щастливия изход на борбата за освобождението на Добруджа,  Дора Габе бе между  челниците на тази борба. Нещо повече: тя бе едно от нейните най-чисти и най-светли знамена .”   

                                                                                          Донка Василева 

                                    Сектор „Краезнание” на Регионална библиотека  „Дора Габе”-Добрич