22 СЕПТЕМВРИ

Стихотворение от Генчо ЗЛАТЕВ

22 СЕПТЕМВРИ

Празнува днеска българският дух.

Звъни небето, сякаш е камбана.

А виждам как препуска Аспарух

на кон, потънал целия във пяна.

Лети напред, не знае той назад.

Съдбата ти крепи със силно рамо.

Боде в окото ми една сълза.

Българийо, аз виждам тебе, мамо.

Съсичана, висяла на въже.

Превърната в слепец и люта рана.

Откърмила чеда: жени, мъже,

които кръст не чупят пред тирана.

В краката ти са бури, ветрове.

По стъпките ти свети бойна слава.

Това да помнят твойте врагове

и нека никога не го забравят!

Във мека есен, в златен листопад

с душа, от дрян и кремък по-корава,

нададе храбър вик във Търновград

и стана ти за трети път ДЪРЖАВА!