Тази есен в Добричка област да се засеят повече площи с лимец очаква пионерът в производството на тази култура в региона Тодор Моралийски. Самият той ще увеличи двойно площите с древното жито, известно още като началото на пшениците или храната на фараоните. Миналата година той отгледа 20 декара с лимец в района на село Гурково, Балчишко. Общо в областта площите с древното жито бяха около 400 декара, като голяма част от семената са произведени от Моралийски. Получените тази година добиви от над 300 килограма от декар са най-добрите досега от тази култура в региона, обясни земеделският стопанин. И допълни, че може би, това се дължи и на факта, че той отглежда древната култура по календара на Мария Тун. При сеитбата тази есен също ще спазва посевните дни от този календар. Намеренията му са тази есен за засее 40 декара с лимец. Ще отглежда и пшеница-спелта, а напролет ще сее и египетска пшеница, известна още като камут, който има голямо съдържание на глутен, обратно на лимеца.

Тодор Моралийски съобщи, че се подготвя да сертифицира биополе от 57 декара в района на Гурково, където да произвежда биопродукция.

Изкупните цените на лимеца след нова реколта са се понижили и килограм лимец за семена вече се продава по 3,50 лева, а доскоро е струвал 4 лева. Неа дребно цената е 6-7 лева за килограм, докато преди това древното жито се търгуваше по 8-10 лева. Според Моралийски, по-ниските цени ще направят храната на боговете по-достъпна за съвременните българи.

Лимецът е една от най-рано култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на  Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит.

Историята на лимеца започва още в дълбока древност - археолози твърдят, че тази пшеница е била консумирана преди повече от 15 000 години в земите около делтата на река Нил. Траките пък са използвали еднозърнест лимец - доказателства в подкрепа на това твърдение са открити в тракийските могили. Неслучайно приемат древната пшеница за една от най-здравословните храни, тъй като покълналите зърна са носители на готови за усвояване витамини, ензими и минерали. НДТ