Новият
музей на открито беше официално открит в навечерието на празника на града. Той
е уникален с това, че каменните археологически находки по естествен начин са
включени в градската среда
Като
античен форум в съвременна градска среда определи директорът на Регионалния
исторически музей в Добрич Костадин Костадинов новия музей на открито или
лапидаруим. Той бе официално открит от кмета Детелина Николова в навечерието на
празника на града. Присъстваха председателят на Общинския съвет Ангел Табаков,
гости от побратимените на Добрич градове, музейни специалисти, граждани.
Лапидариумът
е изграден с финансиране в размер на 40 000 лева от Програмата за развитие на
туризма за 2012 г.Чрез него община Добрич се стреми да представи пред гостите на града
хилядолетната история на цивилизацията в Добруджа и доминиращият характер на
българския елемент в нейното развитие през последните повече от 1300 години. Археологическите
артефакти саизложени върху модулни
кашпи сред зеленина. Цялостната визия на този музей едопълнена от ефектно художествено осветление,
както са предвидени и места за отдих и отсядане. Целият проект е изграден в
изолирано пространство между околните жилищни сгради, посочват още от общината.
Той е уникален с това, че каменните археологически находки по естествен начин
са включени в градската среда, така че минавайки през пешеходната зона на
Добрич всеки да научи за неговата история и тази на Добруджа.
Представени
са 12 находки и артефакти от античната и ранновизантийската епоха, които са
открити в региона. Могат да се видят мраморни римски крайпътни колони с надписи
на латински език, каменна баба от могилния некропол в село Плачи дол,
средновековни жертвеници за гадаене, надгробни паметници, архитектурни детайли
от сгради и други. Най-старият артефакт е каменна баба от II-ІІІ
хил. пр. Хр.
Костадин
Костадинов разказа за всеки от експонатите на фона на изпълненията на флейта на
Росица Бояджиева.
Първата
колона е намерена в село Алцек през 60-те години на миналия век. Тя
представлява крайпътна или милиардна колона, такава каквато по времето на
Римската империя са слагали по пътищата на всеки километър. Тя е забележителна
с това че на нея е написано името на първият император от тракийски произход,
който е управлявал Римската империя - император Максимилиян останал с
прозвището Тракиец. Каменната баба пък е най-старият изложен артефакт,който е от II-III
хилядолетие преди Христа. Представлява груб антропоморфен образ на човек
отранно-желязната епоха. Могат да се
видят надгробни
паметници от по-късен период – с латински надпис от село Оногур и с гръцки - от
с. Рогачево, където се е намирала гръцката крепост Камеия, имало е и гръцка
колония. Показани са и три жертвеника от епохата на Първото българско царство. Античен
жертвеник е открит в района на с. Коларци. Сред артефактите е и постамент за
статуя, най-вероятно императорска, обясни К. Костадинов. Според него,
лапидариумът се очертава като новия български форум – място за разговори, място
за спорове, за срещи, въобще античчен форум в съвременна градска среда. Той
припомни, че в Добрич има още един лапидариум, който е колонен и се намира пред
сградата на музея. С това опровергахме твърдението, че в Добруджа няма какво да
се покаже, освен онова, което е край морето. Има много артефакти. Задачата ни е
да ги архивираме и да ги покажем, каза още Костадин Костадинов. НДГ