ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПРИЕМНИТЕ РОДИТЕЛИ Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ ЗА ТЯХ
2013-10-03 @ 16:55 EEST
Предимно
хора в материално затруднение кандидатстват за приемни родители
Кандидатите
за приемни родители у нас са предимно хора с временно материално затруднение,
каза пред журналисти вчера първият приемен родител в Добрич Илия Илиев. Той е и
единственият доброволен приемен родител в областта. Според Илиев, който е член
на комисията по приемна грижа към РДСП, хубавото е, че кандидатите са все
по-интелигентни, но, за съжаление, хора в материално затруднение.
Запитан
за неговата история, той обясни, че не са имали намерение да стават приемно
семейство. „Така, както много семейства правят, предполагам и все още, преди
доста години взехме едно дете за Коледа, и не можахме да го върнем.
Момиченцето, което взехме е на възраст между нашите две биологични деца. То
вече е доста голямо. Ученичка е и продължава да живее с нас. Детето го обичаме
толкова, колкото обичаме нашите деца, и го отглеждаме, така, както отглеждаме и
тях”, каза Илиев. Счита, че след като държавата е приела, че приемното
родителство е професия, не счита, че предпочитанията за платени, а не
доброволни приемни родители, са печалбарство. „Аз съм приел да бъда доброволен
приемен родител и така ще остана докрай. Когато решавахме да вземем детето, не
е било свързано с нищо друго, освен с емоцията. Това, за съжаление, е другата
причина да няма много кандидати. Иска се едно дете да бъде обгрижвано в семейна
среда, да му се предоставя обич, а идва момент, в който детето се извежда от
приемното семейство. И то, когато се извежда за осиновяване, приемният родител
трябва да бъде като робот”, обясни Илиев. Според него, средпроблемите пред приемното родителство у нас е
липсата на изискване за ценз. ”Нещо, което за мен е нелогично, е, че към
момента няма изисквания за образование към кандидатите за приемни родители.
Оставено на комисията да прецени интелекта и възможностите на семейството, но
след като това е работа, то работодателят винаги може да каже изискванията си.
Лежим на догма, че всеки има право да бъде родител. Друг проблем е, че на
пиедестал след детето, издигаме биологичните родители, а приемните ги оставяме
на заден план. Така на практика наказваме отговорните родители, а
възнаграждаване безотговорните”, каза още приемният родител. Според него, друг
проблем е запазването на работните места в институциите, което води до отпор на
работещите в институциите.
На
въпрос дали може да се твърди, че парите, които получават приемните семейства, са
повод за приемно родителство, Илиев обясни, че сумата е разделена на две.
Едната част е за отглеждане на детето - сума, която е свързана с разходите за
самото дете, а другата част е заплата. „Мисля, че когато човек кандидатства за
работа, не го прави, за да бъде харесван или за друго, а за заплата”, каза той.
Според него, основният проблем пред това приемната грижа да бъде приета от
обществото в страната ни, е в отношението към приемните родители. „Българинът
трудно приема в къщата му да влезе не само чужд човек, но по време на
обучени3ето, на проучването той трябва изцяло да отвори и душата, и къщата си
към хората, които ще го оценяват. Другият проблем е голямото чакане. Невероятно
голямото чакане. От 1000 приемни семейства, има 300, в които няма настаняване.
Около 3-4 месеца трае обучението и проучването, след което документите се
изпращат в комисия, има изчакване, докато се насрочи заседание, след това се
изчаква обжалване.Така нещата отиват на повече от половин година. Както казах,
това са хора, които имат някакво финансово затруднение и те се надяват. Освен
това, не са малко и разходите, които трябва да направят – почти 100 лева са
нужни, за да кандидатстваш – за медицински прегледи, свидетелства за съдимост”,
допълни той. НДТ