"Национализираните" от НЗОК над 1,4 милиарда лева са ключов въпрос за държавата и ако правителството не реагира отговорно и адекватно, тогава би трябвало да се намеси и омбудсманът. Изключително съм изненадана, че има такава голяма безотговорност и безстопанственост, когато става въпрос за спестяванията на гражданите за здраве. Беше предложено средствата в резерва на касата да се съхраняват в БНБ. Така че при извънредна ситуация този резерв бързо да може да бъде активизиран и да бъде предоставен за здравни грижи за хората.

Факт е обаче, че резервът беше някак си национализиран и този въпрос не се повдига до ден-днешен. Ако е било необходимо това да се случи временно, все пак къде са парите и кога те отново ще станат собственост на НЗОК, т.е. на хората, които солидарно споделят своята отговорност да си плащат и съответно да се подпомагат, когато има нужда.

Този въпрос продължава да стои отворен и ако правителството не реагира отговорно и адекватно, тогава би трябвало да се намеси и омбудсманът. Това е много сериозна причина и НПО, които напоследък много често биват обявявани за неконструктивни и анархистично действащи, целящи да съборят правителството, да се обединят и да попитат: Къде са парите на здравноосигурените лица и как тези пари ще работят в полза на нуждаещите се хора?

В момента се обсъжда демонополизирането на Здравната каса. Дали това ще създаде условия за по-добро здравеопазване, зависи преди всичко от това на какъв модел ще се спрем. Основната част от здравните услуги да бъдат платени от НЗОК, а допълнителните услуги и дейности, предоставени от касата, да бъдат като втори стълб и да бъдат заплащани от здравноосигурителните фондове, които да се конкурират на базата на качеството на услугата, която те предоставят. Това е един от вариантите.

Трудно може да се премине към основна конкуренция в основния пакет от няколко здравноосигурителни каси в това, което извършва в момента НЗОК, защото нито имат такава подготовка, нито имат такъв опит, нито има здравноосигурителни фондове, които работят с такъв голям ресурс, нито има толкова голям брой здравноосигурени лица. В системата могат да се получат непредвидени грешки и да се създаде неравнопоставеност на здравноосигурените лица от един фонд спрямо друг.

Трябва много точно да се направят разчети и да се каже в кой от всичките предложени варианти има най-много полза за здравноосигурените лица, най-голяма гаранция за качество на здравноосигурителната услуга, най-добър достъп до качествени медицински услуги, най-бързо платени и с най-голяма гаранция от предпазване от злоупотреби. Защото де факто здравноосигурителните фондове, бидейки частни, от една страна, ще предпазват от злоупотреба с парите на здравноосигурените лица, но те също могат да извършват злоупотреба и затова трябва да е напълно ясно, че трябва да има гаранции и в едната и в другата посока. Трябва да се създадат механизми за ограничаването на здравните измами.

Един от механизмите, използвани в страните-членки, които имат конкурентен модел на здравно осигуряване, е широкото застъпване на електронното здравеопазване. Не просто въвеждането на ниво на лечебно заведение, а включването на лечебните заведения плюс здравните осигурители и всички осигурени лица в тази обща система. Тогава ще стане ясно кой и кога ходи на лекар, какви лекарства са изписани и дали изобщо се е лекувал, а няма злоупотреба. По тази причина е изключително важна електронната система, но виждаме, че повече от 12 години нещо толкова елементарно не може да се въведе в България.

Единствената гаранция и за гражданите, и за здравните заведения е максималната прозрачност, а тя може да бъде гарантирана единствено чрез въвеждането на автоматични електронни записи на всички посещения и всички плащания. /БГНЕС

------------

Доктор Антония Първанова е евродепутат от АЛДЕ. Тя е член на организацията за здравна политика "Приятели на Европа".