Мълчанието на Росен Плевнелиев за собственото му минало става все 

Мислейки, че е под нивото му да се занимава с вестникарски публикации и лични нападки, Плевнелиев влиза още по-дълбоко в капана, който сам си заложи, когато открито застана на страната на протестиращите и по най-естествен начин сам се превърна в политическа мишена. Ако си мисли, че ще го оставят, много се лъже, а и завесата за миналите му далавери на бизнесмен сега просто леко се повдига.

Той взе страна в една политическа битка и днес няма право да се оплаква, че е атакуван, защото това е част от политиката. Ако имаше поне малък политически усет, Росен Плевнелиев щеше да запази дистанция и нямаше да тръгне да сваля на юруш едва-що избраното правителство, за да угажда на мераците на Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова. Той направи груба грешка и днес ще трябва да събира горчивите й плодове.

Преди президентските избори и след тях темата за неговото минало бе идеално опакована и напудрена за пред електората, както от същите медии, които днес го нападат, така и от всички останали. Леко преправената легенда за българския Рокфелер, който от спане по "паргинзите" на Германия станал мултимилионер, издишаше още тогава, но ленивата българска публика не й обърна внимание. Плевнелиев можеше да изкара с тази измислица целия си президентски мандат. Той обаче се оказа по-глупав политик от очакванията дори и на най-големите скептици и се хвърли безразсъдно в злободневните ежби, бидейки президент. И получи удар, който бе лесно предвидим. Като наблюдавам реакциите му, май само той не го е очаквал, което говори за тоталната му неадекватност за поста, на който го сложиха неговите кукловоди. На всичкото отгоре се оказа човек с пробита биография на назначен комсомолски милионер, което излъганият десен електорат няма да му прости.

Мисля, че Росен Плевнелиев бе с политиката до тук. Атаките срещу него не са нито безобидни, нито краткосрочни. Ще бъде цяло чудо, ако изкара пълния си мандат. Лошото е, че и тази поредна еднодневка в българската политика няма да ни послужи за пример. В България всеки случаен маргинал може да бъде изваден от някой ъгъл, поизтупан, фризиран и поставен на най-високия пост в държавата, в която отдавна не е останала нито капка държавност. За държавници да не говорим. /БГНЕС

----------------

Явор Дачков, журналист и публицист.