във нивата, в която никне песен?

И пак за тема Йовков ти избра

във тази тиха ноемврийска песен?

Когато младо жито вдига ръст

от семето, заровено в браздите.

И в скромните си къщички от пръст

са скрили свойте лъкове щурците.

Когато грозд от лозе и асма

се пени и във бъчвите лудува.

Когато оплодената земя

отново едри хлябове сънува.

Земята равна, старият Балкан

ръце са сплели във прегръдка здрава.

Един вълшебник с името Йордан

в небето на България изгрява.

Слова реди със патос несравним

пред светия олтар на красотата.

До него са Люцкан и Серафим,

човешката любов и добротата.

Пиши, перо, за Йовков с много жар.

Изплитай стих за него. Нямай мярка.

Защото в мен върви един жътвар

с направена от Господ паламарка.

Защото в мойте нощи, в мойте дни

проблясва спомен като златна буца.

Запрегната, не спира да звъни

една Силияшарова каруца!

Генчо ЗЛАТЕВ