ДА СИ СПОМНИМ ЗА ИВ МОНТАН С ОБИЧ КЪМ ЗНАМЕНИТИЯ ПЕВЕЦ И АКТЬОР...
2013-11-08 @ 23:24 EET
На 9 ноември 1991 г. светът се разделя завинаги с Ив Монтан (псевдоним на Иво Ливи) – френски актьор и певец. Роден е на 13
октомври 1921 г. в Монсумано Алто, Италия в семейство на италиански евреи, които
за да се спасят от фашистко преследване емигрират в Марсилия, където Ив Монтан
припечелва пеейки в кафенетата. Дебютира в Париж през 1944 г., където се среща с
Едит Пиаф.
В киното е от 1946 г. (“Вратата на нощта”, режисьор М. Карне); през 1949 г. се запознава със С. Синьоре, която му става съпруга (1951 г.) Автор е на мемоарите “Пълна със слънце глава” (1956 г.). Умира докато подготвя концерта си в Спортния дворец в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез. Филмография: “Идолът” (1948 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Салемските вещици” (1956 г.), “Големият син път” (1957 г.), “Хора и вълци” (1957 г.), “Светлище” (1960 г.), “Хайде да правим любов” (1960 г.), “Войната свърши” (1966 г.), “Гори ли Париж?” (1966 г.), “Живееш, за да живееш” (1967 г.), “Z” (1969 г.), “Червеният кръг” (1970 г.), “Всичко е наред” (1972 г.), “Обсадно положение” (1973 г.), “Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974 г.), “Дивакът” (1975 г.), “Питон 357” (1977 г.), “Пътищата на юг” (1977 г.), “И като Икар” (1979 г.), “Блясъкът на жената” (1980 г.), “Избор на оръжие” (1981 г.), “Ало, келнер” (1983 г.), “Старецът и детето” (1986 г.), “Завръщането на Нечаев” (1991 г.), “ИП-5” (1992 г., на екран след смъртта му).