-      Г-н Милчев, как започнахте да се занимавате с животновъдство?

-      Завършил съм Техникум по механизация на селското стопанство в Добрич. Когато бях ученик, не залягах особено на механизацията, а предпочитах „Биология” и „Химия”. Работил съм в различни мандри. По стечение на обстоятелствата, мой познат ме ангажира да помагам за изграждане на нова мандра. Търсеше майстор за мандрата. Бях без работа, малко преди това бях напуснал, тъй като работех за 180 лева на месец. Така започнах в новата мандра. Бяха хора, които не са виждали мляко, а искаха да правят мандра. Беше им много трудно, не можеха да се справят. Малкият ми син тъкмо беше роден. Положението беше много тежко, а 4-5 месеца работех само с аванси от по 100-150 лева. Как се гледа семейство с толкова пари? Реших, че ще напусна. Тогава собственикът ми предложи да му стана съдружник, като внеса една пета от капитала на дружеството. Съгласих се, но поисках да ми даде данните за ФРЗ, ток, вода, суровина, наясно бях с консумативите, суровината. Исках да посмятам преди да реша дали ще се включа. Започнах да изчислявам и разбрах, че нещата не са добре. Тогава осъзнах, че основното перо – суровината, е голям разход. Тогава започнах да свързвам нещата и с това, което пишеше в учебниците по животновъдство, които още пазех. Прецених, че ще има голяма печалба, ако мина от другата страна. Започнах да чета, да сравнявам цени на  фуражите, млекодобиви. Реших, че ще поставя ново начало. Нахъсах се и купих бивш телчарник в село Ловчанци. Беше почти съборено. Започнах с банков кредит от 3 000 лева. Всичко бе импровизирано, почти без пари. Не можех да права много неща, но неволята ме научи, за да мога да го направя сам и да спестя. Започнах с 24 крави.

-      Каква порода са животните, които отглеждате?

-      Спрях се не на популярната в региона порода Черно-шарено говедо, а на Българско родопско говедо, което закупих от района на Смолян. Когато бях ученик в техникума, учителката ми по животновъдство Лучия Тасева, ни обясняваше за породата Джерсей, която дава малко, но с висока масленост, много качествено мляко. Започнах да правя разчети и установих, че основното в едно производство е качеството на суровината т.е. колкото по-концентрирано е млякото, то от по-малко количество суровина ще се произведе повече краен продукт. Така се спрях на Българско родопско говедо, което е 75 % късорого родопско говедо, облагородено с Джерсей. „Отидох с камион до Смолянско, за да закупя крави. Много препятствия имаше. Още докато докараме кравите от Смолянско. Разстоянието е около 600 километра от Добрич, едната крава падна от камиона, а друга се отели по пътя. Теленцето пътуваше в кабината при мен и шофьора. Когато пристигнахме в селото, ни посрещна въодушевена агитка – баща ми, хора от селото. Патосът беше голям, но за кратко.

-      Какви трудности срещнахте?

-      Нямах произведен фураж, всичко трябваше да купувам. Така много бързо „потънах”. Дойдоха първите разочарования. Трудно изкарахме тази първа зима. След това помогнаха приятели, за да излезем от ситуацията, но въодушевлението много бързо се изчерпи. Още два пъти ходих до Смолян, за да купувам крави. Продавах, когато закъсвах. Бързо разбрах, че по-добре са колегите му, които само произвеждат земеделска продукция, защото, като приберат зърното, го продават, а в животновъдството няма почивен ден и ежедневно има проблеми – с хора, животни, с банки. Сега като споделя, че се занимавам с животновъдство, първото възклицание на всеки е „ох”, будя съжаление. Когато беше бумът на кредитирането през 2007 г. колегите ми от бранша взеха кредити, а и ангажиментите покрай субсидиите, им поставят като условие определени години да не ликвидират животните, в противен случай трява да връщат субсидиите. Убеден съм       , че голяма част от колегите ми продължават да гледат животни, защото още не са върнали теглените кредити. Но, след няколко години, когато изтекат тези срокове, 90 на сто от животновъдите ще ликвидират стопанствата си и ще продадат животните си.

-      Има ли вече Ваши колеги, които пристъпиха към ликвидиране на стопанствата си заради трудностите в сектора?

-      Само през миналата година 3-4 колеги от района продадоха животните си. Ликвидираха малките производители, сега сме наред ние – средните производители. Така ще останат няколко едри фирми.

-      Вие колко животни отглеждате?

-      В стопанството си имам над 90 животни, от които 50 дойни крави. Те са предимно от породата Българско родопско говедо, но имам и десетина Черно-шарено говедо. Имам намерение обаче да оставя само Българско родопско говедо, тъй като млякото на Черно-шареното говедо, според мен, е за пиене, не за преработка.

-      Какъв е млеконадоят, който постигате във фермата?

-      Максималния млеконадой, който сме достигали във фермата, е 32 литра на ден от крава, като средно от една крава се добива по 18-20 литра мляко на ден, а при отелването се увеличава. Направих голяма грешка и продадох всички животни, които при отелването даваха под 18 литра млеконадой. Тогава давах млякото на мандра и важно бе да има обем, не ме интересуваше толкова много качеството, тъй като не се заплащаше реално за по-качественото мляко – даваха с 3-4 стотинки отгоре, ако ти е по-маслено млякото. Сега, когато аз преработвам млякото, съжалявам,  че съм продал тези животни. Защото, когато млякотоо е гъсто, то се отблагодарява с по-добър рандеман. Млякото на кравата, която дава до 32 литра на ден, е с показатели като на Черно-шареното говедо. Колкото по-малко мляко дава животното, толкова по-гъсто е то. Може да се достигне и до 7 % масленост, макар това вече да не е добре, защото се получава при пресушаване на животното. Много зависи и от храненето на животното.

-      Вие произвеждате част от фуража за стопанството. Колко земя обработвате?

-      Допреди година обработвах около 80 декара земеделска земя, а сега вече - около 50 декара за храна за животните. Старая се да набавя от собствено производство предимно грубия фураж, сам правя и слънчогледов шрот.

-      Как решихте да започнете да преработвате млякото и да затворите цикъла на производство?

-      Считам, че единственият вариант, при цените на фуражите, при цените на суровината, е да се затвори цикълът на производство. Още когато купувах кравите имах идея да започна преработка на суровината. Дълго време нямах финансова възможност. След това пък много се завишиха изискванията към такива производства. Все пак реших, че е безсмислено да произвежда само мляко. Виждаш, че един тон царевица струва 500 лева, колкото и един тон мляко. Започва да се губи смисълът от отглеждане на  животните. Затова реших, че трябва да направя всичко възможно, за да преработвам продукцията си. Вече нямах избор. Още повече, че можех да го направя, знаех откъде да намеря оборудване. Така изградих преработвателния цех и през 2009 г. започнах да преработвам по малко от моята суровинна, като продължавах част от продукцията да давам на мандра. Постепенно нещата потръгнаха. С нетърпение очаквах Наредба №26 – за директните доставки от земеделските производители. Веднага след излизането й, се регистрирах в Агенцията по безопасност на храните. Тази наредба в едната си част е опростена за земеделските производители, но, от друга страна – създава проблеми, тъй като ги ограничава. Те трябва на 90 % да изпълняват изискванията за мандра, но са ограничени, че нямат право да купуват суровина от друг производител. Може да преработват само ограничено количество суровина, колкото е квотата на директни доставки. Така работата по тази наредба започва да се обезсмисля. Имам намерение в бъдеще да се регистрирам като мандра по Закона за храните. През годините закупих оборудване, което да осигури доста по-сериозно производство, но суровината, която имам от собственото животновъдство, е ограничена от наредбата. Сега преработвам около 400 литра мляко на ден.

-      Колко вида сирене произвеждате и предлагате в магазина си?

-      Произвеждам един вид сирене, като цената е 7,20 лева за килограм. Имам много клиенти, при това постоянни, от Добрич и Варна. Сиренето, което предлагам, е без никакви термични или други обработки. Максимума, който съм постигал, е от 5 литра мляко да произведа килограм сирене, а през лятото – и от 6 литра може да се произведе килогрлам краен продукт. Искам да обърна внимание на това, че през ранна пролет и късна есен, млякото придобива жълт до оранжев цвят и сиренето става ненормално жълто до оранжево. Хората мислят, че правим нещо, а всъщност причината, според мен, е, от младата трева, в която има каротин. Когато през зимата вържем животните на ясла, млякото става бяло като тебешир. Жълтото се получава през април, както и през октомври-ноември.

-      Вие предлагате натурален продукт от производител. Напоследък все повече българинът търси биопродуктите. Какви са Вашите клиенти?

-      Имам много клиенти – както пенсионери, които си броят стотинките и купуват по 100-200 грама сирене, така и клиенти, които имат добри доходи, но все хора, които  държат да консумират качествена продукция. Сирене от мен купуват и няколко от елитните заведения в града и региона, които държат на клиентите си и искат да им осигурят най-доброто. Не мога да осигуря достатъчно продукт, за да удовлетворя всичките си клиенти от Добрич и Варна. Прави впечатление, че много малко са хората, които могат да си припомнят стария вкус на сиренето от нашето детство. До такава степен е деградирал вкусът на съвременния българин, че на мнозина доброто, качествено сирене, не им е вкусно. Но, има и клиенти, които, като опитат нашето сирене, казват, че това е сиренето от тяхното детство, каквото от години не са опитвали. Най-добрият критерий са децата. Не са един и два случаите, в които малчугани започват да консумират сирене, едва след като опитат от нашето и отказват да ядат от друго.

-      Във Вашето семейство залага ли се на сиренето?

-      В моето семейство сиренето е на особена почит и много употребявано.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА