Изграждане на трамвай, "леко метро", теснолинейка или стандартна жп връзка от Шабла до Бургас! Такава идея е залегнала в плановете за развитие на шестте района в България в периода 2014 - 2020 г. Авторите на проектите, одобрени от правителството, уточняват, че ще се търси една или комбинация между тези връзки.

Планират се общо 19,6 млрд. лв. инвестиции в цялата страна, като в България трябва да се появят 4 нови летища, още 2 моста на Дунав и т.н.

Трамвай за Шабла  ще тръгва от Бургас

Проучване на възможностите за осъществяване на връзка или съвкупност от линейни връзки - стандартна жп линия, теснолинейка, "леко метро" или трамвай от Бургас през Варна, Балчик и Каварна до Шабла.

Това е една от идеите в плана за развитие на районите. Описано е, че връзката трябва да осигури ефективен, сигурен, безопасен и екологичен транспортен коридор в най-натоварените туристически зони по този маршрут. Трасето трябва да е алтернатива на все още непостроените магистрала "Черно море", която също е залегнала в плановете за строежи (виж най-долу), и скоростния път Варна - Дуранкулак. Туризмът е заложен като приоритет във всичките планове за развитие.

В Източна България естествено се набляга на морския туризъм. За Североизточна се предвижда създаването на пакети от "висок клас" с възможност за комбиниране на голф, подводна археология и яхтен туризъм, съчетани с посещения на културни и природни забележителности във вътрешността на региона. Планира се също възстановяване на единствената ски писта в тази част на страната - край Вълчи дол.

За нея трябвали 500 000 лв. В Югоизточна България ще се развива селски и балнеотуризъм. Ще продължи да се набляга на яхтения.

Северозападът ще акцентира на културен, екологичен, селски, ловен и спа туризъм. Ще се насърчават достъпни услуги, насочени към възрастни хора. Ски туризмът остава основен приоритет на Югозапада. Според стратегията за развитие на района трябва да бъдат създадени два клъстера в този сектор.

Единият да е за ски туризъм и да включва курортите Банско, Боровец и зона "Витоша". Вторият е "Балнеология и спа" и в него влизат Сандански, Кюстендил, Велинград, Сапарева баня, Горна баня, Овча купел, Банкя, Костенец, Добринище, с. Баня. Южният централе район ще развива ски туризма в в Родопите.

Разчита се обекти като Старосел, Татул и др. да бъдат развити като продукти, които привличат не само преминаващи туристи, но и такива, които отсядат за по-дълго. t

Регионални амбиции за 19,6 милиарда лева инвестиции

Повече от 19,6 млрд. лв. инвестиции в следващите 7 години! Такива са плановете на шестте района, на които е разделена България и с които трябва да се преодолеят регионалните различия в периода 2014-2020 г., да се пребори бедността, да се решат екологични проблеми, да се насърчи икономиката и да се подобрят здравеопазването, образованието, културата.

Плановете бяха одобрени на 1 август от сегашното правителство, но писането им продължи няколко години от регионалното министерство. Така на практика разработването на стратегиите бе извършвано предимно по времето на кабинета "Борисов".

За основната част от средствата се разчита на Европейския съюз -13,744 млрд. лв. (общата сума, която чакаме от еврофондовете в този период, е 15 млрд. лв. - б.р.). Останалите средства трябва да дойдат от държавата, бизнеса и други източници.

Най-амбициозна откъм финансови ресурси е визията за Южния централен район. Надеждите са в него да бъдат инвестирани 5,164 млрд. лв. По-скромни са очакванията за Югозападния и Северния централен район.

Амбиции

Ако идеите в документите бъдат реализирани, след седем години ще имаме още 2 моста на Дунав, 4 нови летища, още 4 завършени магистрали, стотици километри обновени жп линии. Малките и средни предприятия ще са станали по-иновативни, потенциалът за енергия от възобновяеми енергийни източници ще се използва по-пълноценно.

Кроят се и планове за производство на ток от река Дунав. Освен това доста училища, читалища и болници трябва да бъдат ремонтирани, а в страната да има още поне две висши учебни заведения. И, естествено, доходите на населението трябва да се повишат значително, а безработицата да намалее.

Летища
на всеки
километър

Ремонтът и пускането отново на 4 летища в страната са залегнали в плановете на три от шестте района. Те доста напомнят за идеите на ГЕРБ да възстанови работата или да вдигне на крака малки регионални аеропортове като Русе, Стара Загора, Горна Оряховица, като ги даде на концесия. Опитите за привличане на частни инвеститори обаче досега удрят на камък.

Една от основните причини е, че в страната сега действат активно 4 летища, които приемат пътници и товари, а разстоянията не са особено големи, за да оправдават построяването на нови аерогари.

Въпреки това плановете за развитие на Северозападния район предвиждат реконструкция и възстановяване на летище Видин. Аерогарата е закрита през 1990 г. Повторното откриване щяло да съживи икономически изключително изостаналия в развитието си Видински регион. Не е посочено откъде ще се намерят средства, нито какви ще са функциите на тази аерогара.

До 2020 г. в Югозападния район също би трябвало да има нови летища - край Гоце Делчев и до с. Кондофрей до Радомир. И на двете места е имало военни летища, които сега са собственост на частни фирми. Компаниите имат планове за възстановяване на аерогарите. Тази край Гоце Делчев трябва да приема полети с туристи, които идват на почивка в района.

Край Радомир пък може да кацат и пътнически, и товарни самолети. Не е ясно обаче как ще се намерят клиенти за това летище, при положение че е само на 60 км от столичното.
С цел подпомагане на икономическото развитие в плана на Североизточния район се предвижда съживяване на затвореното в края на миналия век летище Търговище.

Когато е работело, от него са излитали самолети за София. От години аерогарата пустее и не се поддържа.

В момента е държавна собственост, като преди няколко години беше направен опит да се продаде на частна фирма, но впоследствие сделката беше спряна.

И за тази аерогара няма яснота с какви средства ще се възстановява.

Два нови
моста
по Дунава

150 години след първото официално решение за строителство на мост на Дунав при Видин и 13 години след първата копка, съоръжението беше открито преди няколко месеца и вече е за ремонт.

Въпреки дългата история на проекта, в плановете за развитие на Северозападния район се предвижда след 7 години р. Дунав да бъде пресечена от още два моста, които да свързват България с Румъния. Според стратегиите съоръженията трябва да са между Оряхово и Бекет и Никопол и Турну Магуреле.

И за тези проекти не е ясно как ще се финансират. Засега те не са предвидени в плановете за разпределение на европарите за следващите 7 години. Преди време се говореше за интерес от частни фирми, но до момента няма нищо конкретно. t

Северозападът втори по доходи

И през 2020 г. в Югозападния район, в който влиза столицата София, годишните доходи на глава от населението ще са най-високите в страната. Изненада обаче е второто място. Ако се вярва на плановете за развитие на регионите, то ще е за Северозападния регион, който в момента държи антиприза за най-беден не само в България, но и в целия ЕС. Това става ясно от заложените цели за развитие към 2020 г.

Според тях през 2020 г. средният годишен доход на човек в Югозападния регион ще е 5800 лв., или 483 лв. на месец. Хората от Северозапада пък ще получават само с 500 лв. по-малко на година, или 5300 лв.

Според документите на регионалното министерство приходите на човек в най-бедния район сега са 3557 лв. Данните обаче са за 2009 г. и трудно могат да се сравнят с тези за другите региони, тъй като за база са вземани различни години.

Най-бавно ще се развива Североизточна България, където са областите Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Разград и Търговище. Този район ще остане последен по приходи на човек от населението - 4050 лв. годишно през 2020 г., според плановете за развитие.
Северозападният район трябва да се изкачи и в класацията по брутен вътрешен продукт, като изпревари Северния и Южния централен и Североизточния.

По-голям брутен вътрешен продукт ще се реализира само в Югозападния и Югоизточния район. Що се отнася до безработицата, тя ще остане най-висока в Североизточна България - 14%, при нива от 5,0-8,8 на сто в останалите части на страната. t

Още магистрали и тунел под Стара планина

Основно място в регионалните планове за развитие заемат пътната и железопътната инфраструктура. Предвидено е в следващите години да се ремонтират или разширят много общински и държавни пътища. Поставена е и амбициозната цел след 7 години в България да бъдат завършени още 4 магистрали - "Струма", "Хемус", "Черно море" (между Варна и Бургас) и София - Калотина.

От подготовката на новите оперативни програми, които ще действат през този период, е ясно, че със сигурност средства ще има за един от проектите - довършването на "Струма". За "Хемус" все още се търсят пари, тъй като евросредствата няма да са достатъчни. За аутобана от София до Калотина страната ни ще иска да бъде финансирана от новия еврофонд "Свързана Европа", макар че е включен и в приоритетите на програма "Транспорт".

"Черно море" въобще не е в плановете за изразходване на парите от еврофондовете. За строежа на пътя се търсят чужди инвестиции. Досега се е споменава, че има интерес от Катар. Вчера регионалната министърка Десислава Терзиева каза, че има и от Китай.

Развитието на два от районите е свързано с друг амбициозен инфраструктурен проект - тунел под Стара планина трябва да свърже Троян в Северозападния район и карловското село Христо Даново в Южния централен. Това е вторият проект за тунел между Северна и Южна България след този под Шипка.

И идеята за втория тунел е от близо 100 години. Първоначално тя е била само за съоръжение, по което да минават влакове, но впоследствие е добавено и автомобилно шосе. Този проект също не е част от нито една европрограма. http://www.trud.bg