„Историята на земеделието в Добричко никога не се повтаря, защото промяната е вечна.” - Димитър Николов. Този извод е постигнат от автора в резултат на продължителното проучване на земеделието в Добричко.

Заслужават специално внимание да бъде отделено на встъпителните мисли на автора, тъй като тук накратко са дадени целта на тази книга, резултатите, до които е достигнал от проучването. Авторът отбелязва, че: ”Целта на тази книга е да даде на читателите по-пълна представа за развитието на земеделието в Добричко през един много дълъг период, засягащ години, разположени в три века. ”Това не е енциклопедия за земеделието в Добричко, а нейната цел е да постави акцент върху „предимно земеделската политика на държавата и развитието  на земеделието в Добричко в миналото и настоящето, като направя опит да посоча ключовите насоки за по-успешното му развитие  през следващите години, пише авторът. Според него: ”Описаното за един дълъг период от около 134 години ми дава увереност и надежда да разкрия истината, като тръгна по следите на времето от 1878 до 2012 г., давайки точна, достоверна и обективна оценка на земеделието в района.” В книгата са използвани разнообразни и огромни по обем извори и документи. Прави винаги съпоставки и сравнения между развитие на земеделието в Добричко и България, Добричко и Румъния за периода 1913-1916,1919-1940  г., когато Добричко е в пределите на Румъния.

Тази книга ще изпълни своята задача, ако чрез съдържанието си предизвика читателите и особено земеделските дейци и други фактори за стимули и размишления, за да се направят такива промени, които да го издигнат на високо ниво в световен мащаб. Авторът пише: ”Тъй като историческата наука е пряко зависима от партийната политика, която отразява по тази причина събитията повърхностно или изопачено и в зависимост от режима, ще се позова в изложението най-вече на земеделския професионализъм и аграрната наука.

Във всяка част от книгата са разгледани следните политики - на поземлените отношения; на производството и икономиката; на образованието и науката; на интеграцията;  на инвестициите и данъците; на управлението и социалната политика.”

Особен интерес според мен представляват направените от автора най-важни изводи за периодите 1878-1944 г.; 1944-1989 г. и 1989-2012. В четвърта част са включени изявени  земеделски дейци за отделните периоди, като е дадена биографична справка, приносът за развитието на земеделието и приносът в социалната област например за периода от 1878 до 1944 г. - Петър Габе - за защита на селяните в Балчишко, те го избират за народен представител; От фамилията Холевич са произлезли 14 учени-доценти и професори; Тодор Калесков прави завещанието на Бащината си къща в Жеравна на кметството; Братята Иван и Никола Костови – дарители на читалищата в с. Козлодуйци и с. Соколово. За периода /1944-1989 г./ са дадени списъци на председатели на ТКЗС, директори на ДЗС, председатели на АПК, директори и специалисти на Птицекомбинат в с. Дончево, директори на ПЖК ”Родопа” - гр. Добрич, директори и главни специалисти на племенна инспекция, ръководители на ветеринарно-медицинските служби, научни работници от ДЗИ - край Ген.Тошево, партийни и държавни окръжни ръководители, земеделски дейци, оставили трайни и дълбоки следи в животновъдството, учени и дейци в земеделието на Добричко. Внимателният прочит и анализ на фактите водят до извода, че успехите на земеделието на Добричко се дължат, освен на високото плодородие на черно-земната почва, на трудолюбието и на личните професионални качества на земеделските производители. Написаното ни дава основание да се размислим, но и да заключим, че миналото на земеделието в Добричко е изпълнено повече с позитивни, отколкото с грешни действия. В обобщаващите изводи накратко е дадена вярна и точна оценка на земеделието в Добричко, като са посочени успехите и недостатъците, също така действията, както и проблемите, които трябва да се решават, за които критерии трябва да бъдат върховите световни постижения. В заключение, той пише: ”Не остава нищо друго, освен да поглеждаме по-често истината в очите, да оценяваме и отстраняваме на време опасностите, които ги грозят. И да не забравяме, че настоящето е винаги пълно с възможностите на бъдещето.”

В приложенията са дадени интересни данни, както следва: директори на МТС от основаването до закриването им през 1962 г.; директори на ДЗС от 1951до 1970 г.; списък на национализирани частни индустриални предприятия през 1944-1948 г.; председатели на ТКЗС от създаването до обединяването им през 1958-1959 г.; с над 5 г. стаж; списък на учредените ТКЗС през периода 1945-1949 г.; председатели на ОТКЗС от обединяването им през 1958-1959 г. до вливането им в АПК; Председатели на ТКЗС и директори на  ДЗС с над 15 г. трудов стаж в земеделието; председатели на АПК при основаването им. Наградени ОТКЗС и ДЗС за високи успехи в земеделието на Толбухински окръг с орден ”Г. Димитров”, председатели на ОТКЗС и директори на ДЗС, наградени с орден ”Герой на социалистическия труд” и други награди; Мисли на апостоли на българското земеделие. Един от тях - Христо А.Фетваджиев пише: ”Народ, които мисли стопански и води стопанска политика, той не загива. Ние трябва да научим нашия народ да не мисли партизански, а стопански и по този начин да направим Пиемонт на Балканите.” Тази книга е издадена от „Нилекта принт”ООД гр.Добрич през 2013 г.            

Книгата завършва с библиография,която е използвана от автора.  Нека да пожелаем на автора - Димитър Николов, много здраве и нови творчески успехи, а на книгата му  „Земеделието в Добричко /1878-2012/" на добър при нейните читатели!    

ТОДОР НИНОВ