Предлаганите със законопроекта нормативни промени целят създаването на обща нормативна рамка за въвеждане на комплексно административно обслужване, отчитайки новия подход и новите технологии за комуникация. С цел налагане на единно разбиране се създава легална дефиниция за понятието „комплексно административно обслужване”, с която се определя кръгът от субекти, реализиращи административното обслужване. Сроковете за предоставяне на административни услуги са изчерпателно уредени в АПК, като се предвижда да се намали срокът за предоставяне на услуги от 30 на 14 дни, освен в случаите, когато в закон не е предвидено друго. Въвежда се забрана за административните органи да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, както и задължение да ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. По този начин се осигурява по служебен път цялата необходима информация за предоставянето на исканата услуга.

Разширява се достъпът до услугите чрез въвеждане на възможност за заявяване на услугата и по пощата, както и възможност за комбиниране на различните канали (електронен път, лицензиран пощенски оператор и на гише). Заявителят ще може по собствена преценка да избира формата и начина както за заявяването, така и за получаването на административната услуга, като те могат да бъдат различни за заявяването и за получаването.

Законът делегира на Министерския съвет правото да определи с тарифа таксите за комплексното административно обслужване. Имайки предвид декларираната воля на правителството да се въведат по-добри организационни модели за организация на обслужването и да се създадат единни центрове за предоставяне на информация и услуги на гражданите, законопроектът регламентира правна възможност за изграждане на центрове за предоставяне на административни услуги. Законопроектът е приет на вносител. НДТ