Държавата обаче трябва да подкрепя младите фермери, смята 30-годишният Милен Миланов, който се занимава със земеделие от 2007 г. в района на село Стефаново. Дядо му от 1991 г. е работел в селското стопанство и Милен е поел бизнеса от него. Освен традиционните култури като царевица, слънчоглед и пшеница, отглежда 40 декара бял риган и 23 декара с пауловния

 - Какво те накара да отглеждаш пауловния?

- Любопитство и оптимизъм са основните причини, поради които реших да отглеждам тези дървета. Дядо ми беше един от първите в Добруджа, който ся тикви. Тогава никой не му вярваше, но след това всичкки започнаха да сеят тикви за семе. Реших да отглеждам поуловния по случайност. Мой познат ми спомена за тях. Тогава предложих на дядо ми да засадим от тях, без да правя планове и разчети. Сега имам 23 декара с бързо растящите дървета пауловния, като първите насаждения са от пролетта на 2012 г. Садя ги поетапно, за да може да има всяка година дървесина. Целта ми е площите с пауловния да достигнат 40 декара. Ако установя, че има пазар, съм готов още повече да увелича площите с тези дървета. През пролетта ги рязах до нула, а сега са високи 4 метра. Дървесината им е много подходяща за лодки, за мебели, за сърфове, качествена, скъпа дървесина. Особеното при нея е, че е много лека и същевременно много здрава. Много калорична е. Дава 17,8 Кило Джаула на килограм енергия, като за сравнение  дъбът два 18,1 Кило Джаула.  Все още нямам уговорено изкупуване на дървесината, но съм наясно, че продуктът ще се продаде – дали за мебели или друто производдство, но ще се продаде.

- Отговори ли пауловнията като растение на очакванията ти?

- Дори ги нахърля. Бяха резнвици, а сега са с височина 4 метра. Имам 2500 растения, които са на височина 4 метра и вече оформят една истинска бързорастяща гора.

- Отглеждаш и бял риган, какво е предизвикателството  при тази култура?

- Белият риган е много печеливша, но по-трудоемка, култура. Има повече ръчна работа. Печалбата от белия риган е много по-добра отколкото от пшеница, царевица, слънчоглед и др. Много рядко е някоя от тези култури като рентабилност да надхвърли тази на белия риган. Още повече, че за него има добър пазар. Цената е стабилна, сигурна. Продукцията ни е  за износ, не е за българския пазар, тъй като данните сочат, че консумацията на бял риган в България е около 2 тона годишно. Тази година добивите от ригана бяха около 400 кг/дка. Той варира от 400 до 500 кг/дка в зависимост от торенето, от това дали има влага, какво е торенето, но под 400 кг/дка не е падал. Цената се стабилизира и е 80 ст/кг. В началото, когато засях риган, ми го изкупуваха на по-висока цена, но икономическата криза даде своето отражение. Белият риган е десетгодишна култура, като нашият е вече шеста година. Надявам се пазарът да продължи да е добър, да се намери добър начин за обработка на плевелите, за да мога да увелича площите с тази култура. Проблемът при нея е пръскането, защото няма подходящи препарати.

- Каква беше тази стопанска година за традиционните култури, които също отглеждаш в стопанството си?

- Тази година беше много добра. Реколта има, но цена няма. Доволен съм от получените добиви. При пшеницата миналата година за първи път сях чужди сортове – френски, които дадоха много добър  добив – над 600 кг/дка.

Добивите при пролетниците също бяха добри. От царевицата получих около 900 кг/дка, а от слънчогледа – около 300 кг/дка. Успях всичко да реализирам на пазара, приключих и с есенна сеитба.

- Колко души работят в стопанството?

- Освен мен, работи само още едно момче.

- С каква техника работите?

- Техниката, с която разполагаме, е купувана със собстнени средства. Кандидатствах е по мярка 121, но вече се бяха изчерпили средствата по тази мярка. След това спечелих проект по мярката „Млад фермер”, както и проект за изграждането на къщата за гости, която е в село Белчин, Софийско.

- Разкажи повече за къщата за гости…

- Тя е по Програмата  за развитие на селските райони. Вече е на етап издаване на акт 15. Къщата е по мярка 311 - за преминаване от земеделска към неземеделска дейност. Намира се на много хубаво място, близо до едно от чудесата на България - Цари Мали град. С двете дейности – земеделието и селския туризъм, ще разпределям работата през годината. През пролетта, латото и есента ще се занимавам със земеделие, а през зимата –с къщата за гости. Тя е предвидена за нощувки на 20 души. Ще разполага с винарна с дегустационна, ще има зала за обучения и конференции с  капацитет  20-25 души. Има и минерална вода.

- Има ли вероятност туризмът да измести земеделието в твоята дейност?

- Категорично няма такава опасност. Предвиждам между тях да има добър баланс, за което благодаря на всички хора около мен, които са ми повярвали.

- Може ли земеделието да бъде определящо за бъдещето на един млад човек в България?

- Категорично да - земеделието има място в бъдещето на един млад човек в България и именно това е секторът, който би могъл да задържи младите хора тук. За целта обаче е нужно да се направят някои законови промени. Тогава доста хора ще са готови да работят и да живеят в България. Но, всичко зависи от държавата. Сред решенията, които трябва да се приемат, са и субсидиите за младите фермери. Аз, като млад фермер, до момента не съм срещнал някаква подкрепа от държавата, а само бумащина и документации.

- Как ще коментираш забраната за продажба на земя на чужденци? Има ли нужда от такава забрана?

- Това са, най-вероятно, политически игри, чиято цел е да се измести фокусът на внимание от всичко останало. Имам информация за италианец, който е купил 6 000 декара и ги обработва. Дали ще има мораториум или не, пак може да се купува.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА