НСИ: Разликата в заплатите между София и другите градове е огромна
2013-11-29 @ 11:57 EET
София и всички останали! Такава е ситуацията на трудовия пазар у нас,
показват данните на Националния статистически институт за средната
работна заплата по области.
Към септември тази година средното възнаграждение в полите на Витоша е
1087 лв., а разликата с най-ниската средна заплата – тази във Видинско,
е вече повече от два пъти. В Северозапада средното възнаграждение през
септември е било едва 517 лв. Статистиката ясно показва, че не само
Видин е изключение.
В цели 23 области средната работна заплата е под 700 лв., а в 10 от тях даже е под 600 лв.
София и всички останали! Такава е ситуацията на трудовия пазар у нас,
показват данните на Националния статистически институт за средната
работна заплата по области.
Към септември тази година средното възнаграждение в полите на Витоша е
1087 лв., а разликата с най-ниската средна заплата – тази във Видинско,
е вече повече от два пъти. В Северозапада средното възнаграждение през
септември е било едва 517 лв. Статистиката ясно показва, че не само
Видин е изключение.
В цели 23 области средната работна заплата е под 700 лв., а в 10 от тях даже е под 600 лв.
Дори в градове като Пловдив – втори по-големина у нас, и Бургас,
който е в топ 3 в класациите за най-скъпите имоти, възнагражденията са
под средните за страната!
Кои са изключенията?
Освен в столицата по-високи от средното са доходите само в четири
други региона – Стара Загора, Враца, Варна и Софийска област. За разлика
от други държави, в които разделителната линия между бедни и богати
често е географска (в Италия са по-богати северните индустриални
региони, а в Гърция – обратното – богатството е на юг), у нас няма ясно
изразена териториална зависимост. По-скоро обяснението е свързано с
дейността на конкретни предприятия. Традиционно приз последните 10
години втората по високо заплащане област у нас бе Враца, която често е
пращана в „Северозападнала България“. И това определение е абсолютно
заслужено. В областта бяха съсипани някои от най-големите предприятия
като „Химко“, ТПК „Христо Ботев“ и др. А там, където работят, доходите
не са по-високи от който и да е друг средноголям областен център у нас.
Обяснението обаче е трибуквената абревиатура АЕЦ. Първата атомна дава
хляб на над 4000 души, а средното възнаграждение (заплата) плюс бонуси е
в пъти над средното за страната. Но централата е по-скоро оазис, а не
бездънен кладенец, който може да напои цялата област. Враца продължава
да е сред областите с най-застаряло население у нас и заедно с Видин и
Монтана формират най-бедния регион в Европейския съюз.
Високоволтови заплати
От историческите данни на НСИ прави впечатление, че само преди 12
години – през 2000 г., на практика нямало никаква разлика между доходите
в област Враца и столицата. В северозападния град средната годишна
заплата е била 3236 лв., а в столицата – 3245 лева. В момента ножицата
между двата града се е разтворила до над 3400 лева на година.
От началото на 2013 година второто място в класацията по най-високи
средни заплати държи Стара Загора. Причините са отново в енергетиката.
В Маришкия басейн е комплексът от предприятия „Марица-изток“, а
енергетиката винаги е свързана с високи заплати. В рудниците,
топлоцентралите и съпътстващите дейности там сега са заети към 15 000
души.
Жените вече са силният пол в строителството
Не само в балканска България, но и в целия Европейски съюз жените
получават по-малко пари от мъжете за един и същи вид работа. Данните на
националната статистика обаче показват, че у нас до голяма степен
предразсъдъците на база пол са преодолени и дори има сектори, в които
дамите получават по-високи средни възнаграждения от колегите си мъже.
Разликата в повечето отрасли на икономиката в България е под размера на несъответствията в повечето други европейски държави.
Доскоро по-доброто заплащане на служителките важеше само за дамите,
занимаващи се с административни и спомагателни дейности. В тази група
попадат секретарките или „административните асистенти“, които често
вълнуват мъжките фантазии. Те традиционно се радват на по-голяма почит,
отколкото мъжките секретарки. Което е напълно разбираемо!
През последните години обаче списъкът се разширява и с типично мъжки
професии. Най-шокиращият пример е строителството. В този бранш няма да
видите общ работник с маникюр, а кранистките и заварчиците от слабия пол
са рядкост. Защо тогава жените в строителството получават повече от
мъжете?
Причината е тривиална! Просто дамите в този бранш наистина са рядкост
и появата им се цени по достойнство. Те получават бързо и лесно
мениджърски длъжности за разлика от колегите си мъже.
Жените, които продават недвижими имоти, получават повече пари от
представителите на т. нар. силен пол. Но в случая за разлика от
строителството причината е друга. Дамите са огромното мнозинство сред
брокерите на недвижимости. Освен това те са много по-успешни от колегите
си при хватките за омайване на потенциалните клиенти, обясниха
специалисти от бранша.
Секторите, в които дамите получават най-високи заплати, са енергетиката, банките, застраховането, медиите и програмирането.
В тези отрасли обаче колегите им мъже вземат средно с около 20
процента повече от тях, показват данните на националната статистика.
Зад граница лекарите са най-добре платени
С 310 лева просто няма как да живея, казва 29-годишния Петър от
Хасково. Това е била офертата да започне работа в нов фитнес център в
града. Само че след като пресметнал разходите си за транспорт до другия
край на града и за джобни, сметката не излязла, въпреки че младежът няма
кредити и живее в собствен апартамент. Реално като приспадна само тези
разходи, ще ми останат не повече от 100 лева, а само сметката за ток е
по-висока, обясни той. Затова Петър стяга куфари и до дни отлита за
Мюнхен. Там има приятели, при които ще спи на първо време, а и те са му
намерили работа в суши бар, въпреки че знае само 100-200 думи на немски.
„Ще го уча заедно с японския“, смее се бъдещият емигрант. Негова
приятелка пък стиска палци да бъде одобрена по нова програма на
Агенцията по заетостта за бране на ягоди в Испания. Обещаваният доход от
38 евро на ден след приспадане на данъци и осигуровки за нея звучи като
богатство, което в България няма как да получи.
Справка с базата данни на агенцията за подбор на персонал Jobtiger
показва, че най-изгодните оферти за чужбина са за медици. Според данните
от статистиката на фирмата през последните 6 месеца средният предлаган
доход за лекари и медицински сестри зад граница е шокиращите 6208 лева.
Никой друг бранш не е толкова конвертируем. Например средната оферта за
специалисти по транспорт и логистика е наполовина – 3000 лв. месечен
доход, а за домашните помощници се предлагат четворно по-малко пари –
1456 лева.
Според данните на Jobtiger средната заплата в офертите за работа за
последните 6 месеца за България е 1104 лева. Почти същото е и средното
търсено възнаграждение от страна на работниците и служителите е – 1095
лв.
В столицата оферираните позиции са за заплати малко над средните в
страната – 1182 лв. За Бургас средното е 863 лева, в Пловдив – 803 лева,
а за другите региони – средно 826 лева, което като съотношение съвпада
до голяма степен с данните на Националния статистически институт.
Средната оферта за работа в чужбина е 3638 лева, показват данните на
агенцията за подбор на персонал.
Частниците все по-малко крият реални доходи
Разликите в заплащането между заетите в обществения и частния сектор
все повече намаляват, показват данните на Националния статистически
институт (НСИ). През миналата година средното заплащане в държавния
сектор е било 9555 лева на зает, а в частния 9245 лева – разлика от 310
лева, или едва 3,3%.
За сравнение през 2011 г. средните възнаграждения, върху които се
плащат данъци и осигуровки в частните фирми, са били значително
по-ниски. Средната заплата е била 7926 лева, а държавата е осигурявала
доход от 9133 лева. Или разликата година по-рано е била 1207 лева, или
15,2%. През 2005 г. на държавна работа са плащани с 1350 лева лева
повече средно на година, които тогава са давали внушителните 39%
разлика.
Вече има и сектори, в които заплатите на частно са по-високи от
предприятията, в които държавата е работодател. Това важи за
преработващата промишленост, имотите и най-вече за софтуерната индустрия
и научните изследвания.