Днес
православната църква чества св. Андрей Първозвани. В народното поверие денят е
наричан още Мечкинден. Една легенда разказва как в семейството на малко
невръстно момиченце починала майка му. Бащата се оженил повторно. Мащехата
довела своето момиче, което обичала повече от завареничето. Карала го да върши
всичката работа вкъщи и все била недоволно.
Един ден
било много студено навън и мащехата дала на завареното дете черна вълна, като
му заръчала да я пере, докато стане чисто бяла. Детето нарамило къделите с
вълна и отишло на реката. Прало черната вълна чак до мръкване, цялото
измръзнало, но черното не ставало бяло. Тогава седнало на брега и горчиво
заплакало. В този миг се явил белобрад старец, на когото детето разказало
тъжната си история. Тогава старият човек го погалил по главата и му рекъл да се
прибере у дома и да не се бои повече от мащехата. Детето се прибрало, дълго
чукало на врата и когато злата мащеха отворила вратата - ахнала. Пред нея
стояло златно момиче. Завистливата жена веднага на следващия ден пратила
собствената си дъщеря. Глезената мамина щерка ститнала до реката, хвърлила
къделята с вълна вътре и зачакало. Никой не идвал. когато накрая измръзнало и се
разплакало, тутакси се появил старецът. Беловласият мъж го попитал защо плаче,
а доведеното момиче отвърнало, че чака него, за да го направи като заварената
му сестра. Мъдрецът и него изпроводил с думите да се прибира и всичко ще е
наред. Момичето взело вълната и хукнало към дома, където майка му го очаквала.
Щом чула стъпките му тя отворила вратата широко, но мигом я затворила - пред
нея стояла голяма черна мечка.
Традицията
повелява на този ден с първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с
дървена лъжица да взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича за
омилостивяване на мечките. На Андреевден денят започва да расте колкото просено
зърно. На трапезата присъстват варива - царевица, боб, леща, като от тях се
раздава и в махалата, за да е плодовита годината. НДТ