"Признателността, която усещам в очите на всички към лекарите по ортопедия и травматология са за мен най-голямото удовлетворение. Клиниката по Ортопедия и травматология бе първата в Добрич, в която се преподаваше медицина, имаше асистентско тяло, имаше студенти, имаше лекции, имаше преподаване. Като гордост за клиниката той сподели, че с помощта на проф. Иван Матев е направена най-представителното, най-авторитетното събитие в българската ортопедия и травматология - българо-американски конгрес в Албена, на който присъстваха най-големите авторитети в тази област.

Ортопедично-травматологична помощ до 1958 г. в нашия регион е оказвана предимно в амбулаторни условия – в общата практика на лекарите и по-късно в съществуващите хирургични кабинети.

В увода на един от настолните за времето си учебници по „Ортопедия и травматология” основателят на клиничната Ортопедия проф. Бойчо Бойчев споделя надеждата си до 1958 – 1960 г. във всеки окръжен град да има поне един специалист ортопед-травматолог. В Добрич(тогава Толбухин) през 1958 год.тази надежда се осъществява и  към Хирургично отделение се обособява ортопедично-урологичен кабинет, който през 1962г. се разделя на ортопедичен кабинет със завеждащ д-р Минко Добрев и урологичен кабинет завеждан тогава от д-р Иван Русев Иванов. Във връзка с увеличаващият се в окръга травматизъм, на първи декември 1963г. ортопедичния кабинет прераства в отделение с 25 легла и щат от двама лекари, 5 медицински сестри и 4 санитари. Завеждащ отделението е д-р Минко Добрев до 1964г., след това д-р Борислав Величков, а в последствие д-р Румен Петров (за съжаление тримата са вече покойници).

В началото в дейността на отделението са застъпени предимно консервативни методи на лечение, което е свързано със спецификата на нашата специалност изискваща, както добра квалификация и професионализъм, така и добро оборудване с апаратура и инструментариум.

Значителен напредък в научен и практически аспект се отбелязва, след като болницата става база за обучение на студенти и специализанти в създадения Медицински факултет към ВМИ Варна през 1978 г. и особено след оглавяването през 1986 г. на клиниката към Катедра Ортопедия и травматология  от уважаваният от всички нас проф. Димитър Камбуров. Под негово ръководство клиниката придоби изцяло нов облик. Освен, че се пребазира в новопостроения хирургичен корпус на болницата(с много добри условия в стационара и операционния блок), тя бе оборудвана с модерни за времето си апаратура и инструментариум(част от които използваме и до днес). Увеличи се значително оперативната дейност, наложиха се като рутинни редица нови оперативни техники, разви се в значителна степен и научно-изследователската дейност. Това позволи впоследствие разработване и защита на 2 кандидатски дисертации в областта на Хирургия на ръката – от доц. Васил Желязков и по-късно д-р Тимотей Златков.

През този период се запали и доби заряд ортопедичния огън за моите колеги – последователно: д-рЙорданов, д-рПавлов, д-рБожков и за мен. Като млад ортопед за себе си оценявам, че съм имал  шанса да уча точно тогава  азбуката на ортопедията, за да мога и днес да чета, но не само ортопедичните, но и житейски учебници. 

След промените в обществено-политическия живот през 1989 г.(най-вече поради ограничените финансови средства) и след закриване на Медицинския факултет се очертаха негативни тенденции в развитието, както на специалността, така и на клиниката в частност. Това наложи максимално мобилизиране на ресурса от добрия професионален екип и наличните обективни възможности, за запазване на високо ниво на лечение на пациентите.Този стремеж съпътстваше и мотивираше следващите ръководители на отделението – доц.Васил Желязков(до 2000г.) и д-р Иван Николов(до2004г.), а си остава и до днес.  

Този стремеж не остана незабелязан и бе подпомогнат от нашите партньори от дружество за сътрудничество Шафхаузен - Добрич, което бе създадено през 1991 – 1992 г.

Тук е мястото да изкажем изключителната си благодарност към нашите приятели от кантонална болница Шафхаузен и най-голяма признателност на покойния д-р Андре Гредел за безкористната и всеотдайна помощ оказана на болницата и конкретно в областта на Ортопедия и травматология. Безценна бе помощта на този благороден човек, в това кризисно време. Чрез дружеството бяха осъществени различен тип проекти: както основополагащи – модерна централна стерилизационна, автономно водозахранване, въвеждане на ноу-хау чрез обучение на място и специализация в Швейцария, така и конкретно касаещи нас – проект артроскопия, нови оперативни техники в областта на травматологията, оборудване на операционна със съвременна апаратура, инструментариум и консумативи. Тази връзка между двете болници стана част от нас и продължава и до днес макар дружеството юридически да не функционира в първоначалния си вид.Тя ни даде възможността да имаме завидно положение в перманентната криза на здравеопазването и да изглеждаме далеч по-добре в сравнение с други болници съпоставими с нашата.

Всичко това ни позволи да съхраним и развием добрите традиции създадени от нашите предци и днес ми се ще да вярвам, че сме достойни наследници на добри професионалисти и да имаме претенцията да лекуваме пациентите си на максимално високо равнище, съобразено с условията, при които работим, да прилагаме най-съвременните методики и оперативни техники, за които в друго време и при други обстоятелства не сме могли и да мечтаем.

Макар според установените представи нашата цел като ортопеди да не е пряката борба за живота на пациента,  в косвен аспект това е наистина така. Нека за миг да си представим какво се случваше в предишни времена на хората с тежки фрактури в проксималния бедрен край и бедрената шийка(особено след 60-70 год. възраст). Мнозина от тях бяха обречени -  в ръцете на съдбата или оставаха трайно приковани към леглото. Сега благодарение на своевременното оперативно лечение(с остеосинтеза или ендопротезиране) целта ни е до няколко дни те да могат да се изправят и придвижват самостоятелно. Това намалява значително риска за техния живот и подобрява стандарта му. Да не говорим за фрактурите при деца, които биха оставили у тях нежелани деформации (без възможността за оперативно лечение) или пък тежките вътреставни фрактури в големите стави(коляно, глезен, рамо).

 В днешно време имаме възможността участвайки в много научни форуми (национални и международни) и чрез новите възможности за комуникаця да получаваме информация за новостите в специалността и още по-важно, че можем да приложим практически преобладаващата част от придобитите знания.

Говорейки всичко  до сега, искам да стигна до най-важното, за което сме се събрали в този юбилеен ден и в тази празнична обстановка

Това е благодарността.

В някои страни има традиционен Ден на благодарността (чувство, което понякога забравяме). Понеже ние нямаме тази традиция, бих искал  да превърнем този ден в наш Ден на благодарността.

Искам да благодаря:

•        на хората, които са основали това отделение

•        на хората, които са го ръководили(на тези които са сред нас и на онези, които за съжаление не са между живите)

•        на моите уважавани колеги, които с целия си професионализъм са денонощно в „бойна готовност”

•        на специалистите по Здравни грижи – нашите незаменими медицински сестри(както тези в отделение Ортопедия, така и тези в операционните зали)

•        на санитарите(които са неделима част от екипа)

•        и на всички, които пряко или косвено са оказвали или оказват помощ за това, което сме сега и за по-доброто(надявам се) в бъдеще. 

Щастлив съм, че сред нас има 4 млади колеги специализанти(близо 50% от лекарите в отделението) и им благодаря, че са тук в България, в Добрич. Пожелавам им стъпвайки върху постигнатото от хората преди тях(което според моя оценка не е никак малко) да достигнат онези върхове, които засега само виждат от това стъпало. Дерзайте млади хора!

Благодаря на всички присъстващи в залата, защото всеки от вас е дал по нещо от себе си, за да бъде този празник и защото този празник надявам се ще промени за добро всеки от нас - поне малко.

Защото Васил Левски  казва: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него!"