С кардиохирурга проф. Александър Чирков разговаря Алексения Димитрова

- Проф. Чирков, от години делите живота си между Германия и България. Не ви ли потиска ставащото тук, че продължавате да се връщате?

- Труден въпрос. Припомням си романа Bonjour, tristesse (“Добър ден, тъга”) на френската писателка Франсоаз Саган, за който тя получи Нобелова награда през 1954 г., както и мисълта на Хораций, че животът е много кратък и не трябва да се уповаваме на далечни надежди.

- Какво ви натъжава?

- Ще започна от политиците, администраторите, служителите в съдебната система, избрани от народа в периода на прехода. Ако притежават съответния интелект, те имат една задача - да изградят администрация, която да улесни всекидневието ни, съвместния ни живот, за да живеем в общество с повече радост и с по-малко страдание. Но още Платон е писал: “Аз съм най-близък до себе си.”

Природата ни е структурирала егоисти -  всеки защитава своите интереси, на семейството си, на кръг от приятели. Това води до конфликти. Политиците администратори трябва да са най-опитните, социално мислещи личности, които съобразно развитието на технологиите, науката и цивилизацията да създават законите, които да сведат до минимум конфликтите между хората с различни интереси.

- Защо не се получава?

- За да могат политиците да чувстват, че представляват всички граждани на България, гражданите трябва да бъдат задължени да участват в изборите. Безсмислено да се оплакват, ако лекомислено отхвърлят участието си.

- Хората не гласуват, защото смятат, че всички политици са едни и същи...

- Толкова ли е трудно и за най-непросветения български гражданин да се замисли кои български личности са доказали уменията си и са допринесли за благосъстоянието на обществото? Това трябва да служи на хората като основен критерий по време на изборите. В последните 23 г. много медии и недобре възпитани "политици”- циници се опитват да демонизират правителството на Иван Костов, което е доказало, че в най-тежката ситуация през 1997 г. е успяло да създаде структури, които да стабилизират страната. При следващото правителство цар Симеон II оцени постиженията на г-н Костов в изявление, че летвата е висока и не знае дали неговият кабинет ще може да я постигне. Не бива завистта и омразата, непрекъснатото желание за отмъщение да бъдат водещи в борбата за политическа позиция и влияние на кандидат-политиците.

- От години говорите за това, но не ви чуват...

- За да може българската общност да излезе от този хаос и нецивилизована ситуация, създадена от архаични псевдополитици, и след много разговори с истински политици от Германия, Австрия и двама комисари от Брюксел, стигнахме до заключението, че е най-добре спечелилите изборите партии и техните ръководители да се съберат с опозицията на кръгла маса след изборите и да предложат прозрачно за министри, зам.-министри и други ръководители най-опитните и доказали се експерти в страната.

След това те да бъдат представени за селекция. Президентът може да допринесе много за постигането на тази цел. Избраните вече министри не бива да служат на интересите на партиите, които са ги предложили, и да се чувстват зависими от тях, а на интересите на обществото. Тези интереси трябва да бъдат систематизирани като приоритети след разумни, възпитани разговори и задълбочени анализи на партийните лидери.

- Звучи мъдро, но мислите ли, че може да стане?

- Ако лидерите успеят да се дистанцират от архаичните идеологически направления
и стигнат до предложеното по-горе решение, съм убеден, че ЕС при разумна политика ще ни предостави достатъчно средства, за да изградим цивилизована, социална, здравна и свободна пазарна инфраструктура. Ръководителите на избраните партии трябва да изградят в парламента постоянен надзор, отговарящ на гражданския
надзор,  който ще контролира дали назначените министри и администратори изпълняват очертаните от партиите приоритети.

- Какви трябва да са тези приоритети?

- Например изграждане на истинска и независима правова и съдебна структура, поощряване с всички средства на разумно земеделско производство, което да осигури на цяла Европа биологично чисти храни, имайки предвид нашата плодородна и все още чиста земя. Това би ни осигурило достатъчни приходи и авторитет. За съжаление, сега сме известни в Европа главно с проституция, далавери и банкови трикове. Друг приоритет трябва да бъде стабилното и контролирано образование във всички степени. Не по-малко важно е поощряването на свободния пазар с ясни правила, контролирани от модерна и правова система. Да не забравяме поощряванете и развитието на атракционнния туризъм. Тези реформи ще поставят основите на нова и цивилизована мисловна култура, която да измести сегашната сприхава и улична политическа антикултура. Ако успеем да съберем около 20% от интелектуално и социално мислещите граждани, независимо с какво образование са, ще можем да осъществим всичко това.

- А здравната реформа, която буксува от години?
- Изграждането на модерна и хуманна здравна система със защита дори на най-слабите в обществото е важен приоритет. За да бъде успешна, тя трябва да мисли и за лекарите, и за пациентите. Древните римляни са казали: “Salus aegroti suprema lex” (Благосъстоянието на пациента е над всичко - бел. авт.). Обществото може да бъде спокойно само тогава, когато е изградило структури, които да позволят и на най-бедния да има достъп до постиженията, радостите и насладите на технологичното и научно развитие. Толкова ли е трудно да се изгради
здравен фонд, който да покрие поетапно разноските на бедния, остарял пациент и да не се оставя да умира? Толкова ли е трудно да се осигури финансова сигурност на лекарите и да се задължат същевременно да придобиват непрекъснати познания в добрата медицина и възпитание за всеотдайност и хуманност към пациента чрез продължаващо медицинско образование. Непрекъснатото обучение на лекарите и тяхното ресертифициране трябва да е важна част от здравната реформа.
- Неотдавна “24 часа” писа, че лекари напускат България, защото на Запад им предлагат по-добри заплати и условия. Как е решен проблемът в Германия?
- Много лесно - с 5 стъпки. Първата вече е направена - изграждане на здравна каса. Помогнах за това преди години, като свързах тогавашния здравен министър проф. Никола Василев със здравия министър на Германия. Втората стъпка е изграждането на частни здравни фондове. Тогаова не предприехме тази стъпка, защото нямаше сериозен контрол. Частните здравни каси трябва да работят под строг контрол, за да не вземат парите и да избягат като в Чехия. Вече споменах за продължаващото обучение и здравният бюджет, който се грижи с предимство за бедни болни.
- Някои ще се изкарат бедни, за да точат този бюджет...
- Има такава опасност, но за това е строгият контрол. Последната, но не по важност, стъпка са заплатите на лекарите - да получават достатъчно, за да не бягат в чужбина.
- Колко например?
- 2000 лв. трябва да е най-ниската лекарска заплата.
- За Коледа заминавате за Германия, където това е един от чаканите семейни празници, но за много българи това ще е поредното тъжно Рождество...
- За съжаление, е така и истински тъгувам за това. Но още по-болно ми става като си представя физиономиите на много политици и всезнайковци, които ще прочетат тези редове, и коментарите им, че предложенията ми звучат като утопия. Ще завърша с цитат на един голям исторически просветител, Мейдерлин: “Ако в необходимите неща намерим сила за обединение, в съмнителните предпочетем свободата си, а във всичко друго поставим начело обичта, със сигурност ще успеем да живеем по-добре”. Бих допълнил, че тогава няма да живеем като клетници и да си казваме “Bonjour tristesse”, а следващите Коледи могат да са много щастливи.
- На 12 декември кръщават клиниката по кардиохирургия в болница “Ситиклиник” на ваше име...
- Оценявам желанието на моите ученици и сътрудници да покажат благодарността си.

http://www.24chasa.bg