В много случаи съдът не признава доказателствата на мюфтийствата, част от които са спомени на роднини, че техни предшественици им били разказвали как въпросните сгради, гори или земи са били мюсюлманска собственост. Исковете падат и заради това, че се търсят имоти, загубени преди национализацията през 1949 г., които са извън обхвата на закона за реституцията. В голяма степен “доказателствата” са за владени земи по османско време.

Такъв е казусът с Врачанската Ески джамия, която от

повече от
200 години

не е религиозен храм. Тя е държавна собственост и паметник на културата от 1927 г. С решение от 15 юли т.г. съдия Евгения Симеонова отхвърля претенциите на Главното мюфтийство да стане собственик на джамията.

По този казус се вижда, че мюфтийството представя като доказателство извлечения от регистър при Османския архив към Главна дирекция на държавните архиви на Република Турция и регистър при Генералната дирекция на вакъфските архиви, посочва съдът. Но за магистратите от тези документи не става ясно за кой период от време се отнася и не ги приемат.

Единственото доказателство за съществуването изобщо на мюсюлманска община във Враца е списък на Главното мюфтийство - фонд “Духовенство и вакъфи”, върху който е отбелязано: “София, 1948 г.” За съда обаче от това изобщо не е ясно дали документът е съставен тогава, или към онзи момент е имало мюсюлманска общност във Враца. Няма нито подпис, нито печати. Не е посочено и въз основа на какви документи или исторически извори е съставен този списък. И съдията отсича, че не може да заключи, че е имало Врачанска мюсюлманска вероизповедна община.

Решението на СГС, постановено от Николай Марков на 4 юни 2013 г., според което Главното мюфтийство се явява наследник на стотици имоти в цялата държава, е незаконно, приема съдия Евгения Симеонова. Аргументът е, че то е постановено “на тъмно” - в рамките на “едностранно охранително регистърно производство, и не се ползва със сила на присъдено нещо”. Т.е. софийският магистрат е услужил на Главното мюфтийство в разрез със закона, като не е допуснал ответната страна, която владее имотите, да защити собствеността си. Това е задължително по Закона за вероизповеданията и произтича от становище на Конституционния съд от 2003 г.

Още по-силни аргументи срещу акта на столичния магистрат вади съдия Диана Дякова от Добричкия окръжен съд. Тя отхвърля претенциите на мюсюлманското изповедание към бивше турско гробище със сграда, използвана за турско училище “Нумуне”.
Дякова също знае, че има решение на КС №12. Тя цитира и Гражданско-процесуалния кодекс, който в чл. 146 изрично казва, че ищецът носи

тежестта за
доказване на
собственост

Но и тук Главното мюфтийство се позовава единствено на противоконституционното удостоверение на СГС за правоприемник.
Съдията от Добрич открива още нещо важно. Главното мюфтийство на практика е загубило изобщо правото на правоприемство, защото назад в годините вече е водило такъв процес, оттеглило е иска си и повече не може да претендира. (Виж факсимилето)

И двамата свидетели на мюфтийството в казуса в Добрич били учили в турското училище. Какви са им доказателствата, че то е притежавано от мюсюлманите? Строителството било с труда на родителите им, които превозвали строителни материали с каруци. Вуйчото на майката на единия свидетел бил организатор на строителството. За това им говорили и техните учители, които настоявали строеното с труда на дедите им да бъде опазено.

Съдът обаче намира доказателства, че училището е издържано от общината, а не от мюсюлманското изповедание.

Съдът, приема, че училището е общинско, и получава средствата си за издръжка от общината. Историческа справка пък сочи, че в Царство България съществуването на частни училища за малцинствата е било насърчавано и подпомагано и от държавата, внасян е бил налог в общината, която е изплащала услуги и заплати на персонала.
Съдията посочва също, че законът за реституцията изключва връщане на имоти, актувани като публична държавна и общинска собственост, която е
 
защитена от
конституцията

А претенциите на мюфтийствата са точно към имоти, които са с такъв статут, и то не от ново време - още през 1911 г. Някои са признати за паметници в Закона за старините.
Точно такъв е и случаят в Карлово - там сградата на Куршум джамия и градинката около нея са публична общинска собственост, за който “Труд” писа. Джамията не е действаща от повече от половин век. През 80-те години на XX век са реставрирани част от стенописите, като идеята е била в бившата джамия да бъде местният археологически музей. Казусът с карловската джамия ще се решава от Апелативния съд.

Ямболският окръжен съд вече отхвърли иска на Главното мюфтийство за признаване собствеността и предаване владеенето върху сградата на Безистена в Ямбол.
Мюсюлманите водят десетки дела за имоти в цялата страна. От Главното мюфтийство съобщават, че искат само 29 имота, но според кметове претенции имат в 87 случая. Това провокира и протести. Не само в Дупница, но и в Стара Загора, Карлово, Видин и Монтана вече има напрежение. Още повече че на някои места от стотици години не е имало действащи мюсюлмански храмове. Сградите са паметници на културата, превърнати в музеи, и са държавни или общински имоти далеч преди приемането на закона за реституцията.
Десет общински кметове вече се обединиха, за да се борят заедно срещу исковете за реституция на Главното мюфтийство. Те вероятно ще потърсят помощ и от главния прокурор, за да бъде отменено решението на СГС, с което обикалят страната и твърдят, че са правоприемници на джамии, земи, гори, училища и градинки.

http://www.trud.bg

Непремерена реч на Ердоган предизвика международен скандал