Всеки, който попадне в това беларуско селце изпитва истински културен шок. Знаейки  мащабите на мизерията в българските села, видяното изглежда нереално.

Селцето Дараганово се намира на около 140 км. от Минск. Това не е богато беларуско село. Дараганово е най-обикновено, средностатистическо селце, не по-лошо и не по-добро от другите села в страната. Част от красотата е скрита под снежната покривка.

Към селото води великолепен път. Няма никакви ями, дупки.

Пътните знаци не са разположени само на централното шосе, а върху всички прилежащи улици.

Към районния център от селото пътува автобус. Това е автобусната спирка.

Болшинството хора в селцето предпочитат да използват електричката. Тя спира тук 6 пъти на ден.

В Дараганово има великолепна ЖП станция. Оттук може да се отпътува до най-близкия районен център. Също оттук минават влаковете за Питер и Москва. Сградата на гарата, макар и стара, е много симпатична и пипната внимателно. Независимо, че през нощта валя сняг, всички пътища на сутринта бяха почистени.

А това е чакалнята на гарата – уютно и топло е, чисто, светло. В ъгъла има живи цветя. Много е приято.

Неизменен атрибут е кошчето за боклук.

Всичко е направено с вкус. Повече прилича на чакалня на гара някъде в Германия.

Около гарата в селцето има три хранителни магазина. Един от тях е държавен, а останалите са частни.

Във всички магазини приемат плащане чрез разплащателни карти.

Асортиментът практически е еднакъв. Разбира се, че не е супермаркет, но и не може да се нарече оскъден магазин, нали?!

Да, това е една обикновена бакалия в едно още по-обикновено  селце в Беларус.

В бакалията има около 10-12 вида колбаси.

Хлябът се доставя ежедневно.

Разбира се, че тук има плодове и зеленчуци. Апропо, голяма част от продуктите (около 85%) са белоруско производство. И всичко това е благодарение на програмата за импортна подкрепа. При тази програма всеки производител има право да произведе стока, идентична на импортната. И ако не отстъпва на качеството на импортния продукт и предприемачът може да обезпечи достатъчен обем от стока, то импортният аналог временно се забранява да се внася в страната. В Беларус вече има всякакви сникърси и марсове местно производство. Много са вкусни.

Сладоледът също е беларуско производство. Произведен е само от натурални продукти. Никакви бои, добавки и сурогати.

Във всяко селце в Беларус задължително има поща.

Тук можеш да изпратиш или да получиш колет, писмо или паричен превод.

В Дараганово има неголям офис на банка, с всички опции на банката въобще.

В Беларусия има познатите ни от съветските времена Селски съвети.

Селският съвет – това е мозъчният център на всяко селище. Тук се намират органите на реда.

Тук се провеждат различни събрания на жителите на селцето.

В Селския съвет могат да бъдат решени практически всички битови проблеми. Например: да се поръча ремонт на дома, да се получи карта за саноториум, да се получи земеделска земя за обработка…

На тези стен-табла е разположена цялата информация за свободните земеделски земи. Всеки жител на Беларус може да получи земя за строителство или за селскостопански нужди. Земята се дава абсолютно БЕЗПЛАТНО.

В Дараганово има и аптека. Лекарствата са много, но ако нещо липсва, то то може да бъде поръчано дори по телефона. Не по-късно след 24 часа лекарството ще бъде в аптеката в селото.

Между другото, пенсионерите в Беларус плащат само 50 % от тяхната стойност. А инвалидите от 2-3 група плащат само 10 % от стойността на лекарствата. Инвалидите 1 група получават лекарствата абсолютно БЕЗПЛАТНО.

В медицинския пунк в селцето всичко е под контрол. В селището с население около 1000 човека има дори огромна болница.

Болницата е голяма. Първите два етажа са заети от лекарски и процедурни кабинети.

Последният етаж е стационар с 90 места. В болницата се дава храна 5 пъти на ден. Всичко е безплатно, включително и стоматолога.

Специално внимание трябва да отделим на образователната система.
В селцето е построено великолепно съвременно училище.

Поразяват мащабите и красотата. В училището ще учат само 100 деца! Всичко е за тези 100 деца!

Сериозно е развит обществения и спортен живот на учениците. На стената са изложени грамоти, призове и купи, получени от учениците.

В училището има и червен ъгъл. Тук се пазят знамената на училището и Държавното знаме на републиката. Много е патриотично.

А това е компютърната зала. Всичко е с високоскоростен интернет.

Училището си има и столова. Децата, които са от семейства с повече от едно дете, се хранят абсолютно БЕЗПЛАТНО.

Към училището има и художествена школа. Тук има кръжоци по пеене, музикални инструменти и т.н.

За тези 100 деца са създадени 28 кръжока. Всички 28 кръжока са абсолютно БЕЗПЛАТНИ.

Училището има и собствен стадион.

На територията на училището се намира малък мемориален комплекс на червеноармейци, загинали във Втората световна война.

Хората в Беларус се отнасят към историята много внимателно. Те помнят и почитат загиналите по време на Втората световна война.

Към училището има и великолепен музей.

Срещат се и редки експонати. Това  е древен дворянски трон.

Училището си има и свой автопарк.

Най-отдалеченото място, от което идва дете в училището, се намира на 3 км. Всичко е създадено в името на децата.

Селцето си има и собствен ремонтен цех.

Разбира се, че в селището има и детска градина.

Докато децата спят след снежната разхожда, грижовните учители сушат на парното мокрите дрехи на малчуганите.

А тук децата се хранят.

Входът на детската градина.

А тези къщички са направени за детската градина от лесничейството.

Това също е дело на лесничейството. През лятото е много красиво.

В Беларус няма изоставени и неподдържани гори.

Урок по физкултура на 5-ти клас.