- Г-н Господинов, бихте ли разказали кога е основана представителна фолклорна танцова студия "Добруджа"?

- ПФТС "Добруджа" е създадена пред 1989 година. Тогава  професионалният  фолклорен танцов ансамбъл "Добруджа" имаше нужда от кадри и за това реших да създам тази студия. Преди мен бяха правени опити, но студия към ансамбъла не можа да се осъществи. Тогава бях изпълнител в ансамбъла. Със Здравко Даскалов основахме тази студия. Само регистрацията беше юридическо лице с нестопанска цел, но всичко беше с цел да обслужва професионалния ансамбъл, за да могат да се черпят кадри във всички направления - и танцови, и при оркестрантите, и при певиците. Правихме доста усилени опити за осъществяване на този проект, но създадохме само танцовата студия. В начало нещата бяха много трудни, защото нямаше традиции. Но с усилена работа успяхме за година и половина да направим един добър репертоар и така да се наложим на сцената - в България и в света. Защото там е мерилото за един колектив - на националните конкурси и на световните фолклорни фестивали, където наистина получихме едни добри оценки.

- Колко деца играят в студията, на каква възраст?

- От създаването на студията децата варират около 150, плюс минус 5-10. Възрастта е от 6 до 21-22 години, след което най-изявените танцьори ги приемаме в професионалния ансамбъл.

- Т. е., Вие сте изпълнили основната цел на основаването на студията - да създава кадри за ансамбъла.

- Постига се главната цел, защото ние обучаваме децата както се работи в професионалния ансамбъл и от там приемствеността става много по-лесно. Защото ние знаем какво се иска за професионалист-танцьор и обучаваме децата в тази насока. Много пъти програмата ни в студията изостава за сметка на обиграването на самите танцьори и обогатяването на знанията им за фолклорните елементи от различните етнографски области, за да може после те да бъдат полезни на ансамбъла, да бъдат запознати с всички размери. Това го научаваме още в първите две години. Въпреки че са 6-7-годишни, ние много настояваме те да знаят размерите, да се обогатяват с фолклорните термини, с които се работи. Настояваме да разучат основните движения от различните области, стиловите качества. От тази гледна точка понякога в програмата ни изостават танците. Но пък за сметка на това, когато излязат от нашия състав и отидат по други места да танцуват - когато са студенти и после като големи, наистина оценката е много голяма.

- Каква беше 2013 година за ПФТС "Добруджа"?

- 2013-а беше една богата година, наситена с много концерти и турнета. Ние сме един от малкото състави в България, които правим толкова много задгранични турнета. В национален мащаб участвахме в прегледите на ЦИОФФ, където сме допуснати до следващия етап, за да защитим за пореден път титлата си "Представителен фолклорен ансамбъл". Участвахме в концерти в съседните области. Концертната ни програма е изключително наситена, особено в курортен комплекс Албена, в Балчик, където се явяваме на фестивала "Слънчева България". Ние сме носители на Гран при на този фестивал. Участвахме, заедно с танцовия състав на Оброчище, в едно турне в Гебзе, Турция. След това се представихме в световен фолклорен фестивал в Ирун, Испания. Там спечелихме симпатиите на публиката и на кмета, който се стараеше всеки ден да ни прави много добри екскурзии, да ни води почти всеки ден следобед на плаж, а вечер с неговия екип ни каниха на парти, което за децата беше изключително приятно. Въпреки, че се връщаха в 1 часа, децата танцуваха с приятелчетата си от другите държави. Там осъществихме много добри контакти. Получихме покана за сприятеляване с молдовски детски колектив на тяхната музикално-танцова академия. Те ни гостуваха, направихме си една страхотна вечер. Мога да кажа, че имаше фолклорна дискотека, защото танцуваха само фолклорни танци - български и молдовски хора. И в момента децата продължават да си пишат във фейсбук, защото намериха доста допирни точки. Към това се стремим - създаване на контакти в цял свят. Това е една от основните ни цели, откакто сме създали студията. Стремим се винаги децата да си намират приятели от съставите от другите държави и да си кореспондират. През месец октомври гостувахме в Украйна - за Деня на бесарабските българи, по покана на Юрий Граматик - президент на Конгреса на българите в Украйна. Направихме два невероятни концерта - в Одеса и в село Каменка. Присъстваха много видни гости. Отзивите за концерта са невероятни. Ирина Гирджик - секретар на Конгреса на българите в Украйна, каза такива думи, че децата се разплакаха. Наистина, очаровани останаха. Това бе поредното сполучливо турне в Украйна. Няма да говоря като много колеги - ние взривихме сцената, взривихме публиката. Ние не сме терористи. Но все пак представянето беше изключително добро. Всички студенти, които са българи, след концерта се снимаха в продължение на един час с нашите деца. Те проявяват невероятно голям интерес към нашите танци. И след концерта останахме да им показваме наши хора, наши движения. После, на вечерята също танцувахме много. Нашите българи там жадуват за фолклора и винаги ни посрещат с отворени обятия.

- Какво е разковничето на успеха? На какво най-много държите в работата си с децата?

- Първото нещо, на което искам да науча децата, това е да се съсредоточават изключително много, когато им показвам, обяснявам и говоря. И винаги казвам - искам да ме слушате с мозъка си, а не с ушите. Защото от ушите влязло и излязло. Но мозъкът приеме ли го, вече не го напуска. Второто нещо е дисциплината. Няма ли дисциплина, успехи няма. И третото нещо, което е наравно с първите две - много труд, много репетиции. Не знам, не искам да коментирам дали има други състави, които да репетират толкова много. Особено през зимния период правим четириразови репетиции, като едната от тях е 3-4 часа. Вместо децата да играят пред компютъра, да си изморяват очите, да си навличат разни болести, те танцуват. Първо, им е добре здравословно. Второ, научават много повече и вървят неимоверно бързо напред. Трудът, който децата полагат, трябва да има ярка изява на сцената. И публиката да ги дарява със своите аплодисменти. Когато сме в Албена, във френските хотели, когато сме в чужбина, децата са ми казвали: "Господине, ние пред чуждите граждани се чувстваме хора, а пък на концерти - пред нашите родители, познати и гражданство получаваме по-малко аплодисменти. Не ни се радват толкова". Французите ги даряват с многократни аплодисменти, със скандирания, с тропане на крака, искат още и още да повтарят. Имало е моменти, когато децата се разплакват от радост. Имахме многократно концерти в Двореца на културата и спорта, където френски граждани са се нареждали да благодарят на децата и са питали има ли от тях сирачета и как може да ги осиновят. Това ни подхранва - нас ръководителите, да продължим да работим.

- Какви са плановете Ви за 2014 година?

- През 2014-а ни очакват доста сериозни неща. Предстои финалният преглед на ЦИОФФ, където ще се реши кои състави ще са представителни. След това ще имаме две турнета в чужбина. Предстои ни посрещане на състави от Украйна и Молдова, сериозни концерти по нашето Черноморие. В момента имаме малко смяна на поколенията. Ще обърнем малко повечко внимание на изграждането на репертоара, за да може малките да наберат сили, а големите да научат новия репертоар, за да бъдат на прегледите в най-добра форма. През следващата година децата ще вземат участие в честването на 60-годишнината от създаването на професионалния фолклорен ансамбъл "Добруджа" и в преглед на професионалните ансамбли в Пазарджик, който се провежда на всеки четири години. Това са много сериозни ангажименти, в които ние трябва да се представим блестящо и да защитим вниманието и грижите на нашата община, която ни подкрепя изцяло.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА